Домът на хумора и сатирата започва кинолектории на тема „Филмовата комедия – традиция, стилове, представители“. Партньори са сдружение „Артерия“ и галерия „Орловска 10“.
Събитието е на 7 март от 18:30 ч. с прожекция на филма „Треска за злато“ /“The Gold Rush“/ – САЩ, 1925, реж. Чарли Чаплин, с участието на Чарли Чаплин, Мак Суейн, Джорджия Хейл. На 13 април е втората кинолектория с прожекция на филма „Генералът“. Входът е 3 лв.
В няколко поредни месеца Цветомир Цанков ще представи пред габровската публика тематично подбрана програма с класически комедийни заглавия от цял свят.
Кинолекториите се фокусират както върху определени исторически етапи в историята на киното, така и върху развитието на конкретни жанрове и поджанрове, върху значителни тенденции и течения във филмовото изкуство, както и върху постиженията на забележителни личности в киното. Предвид разполагането на лекторията в рамките на определен брой лекции, съпроводени с прожекции, зрителите могат да предпочетат да посещават или част от тях, или да се възползват от абонамента, който е честа практика при организиране на подобен род мероприятия. Габровската публика може да се ползва от специалните клубни карти на Музея „Дом на хумора и сатирата“, които предлагат удобство и преференциална цена за всички събития в музея. Повече информация може да намерите на касите на Дома.
Клуб „Вторник кино“ се завръща, но в Дома на хумора
Програмата в ДХС е част от познатия вече за габровци Клуб „Вторник кино“, който се реализира в галерия „Орловска10” от сдружение „Артерия“ и гостува с образователните си лектории на приятели и партньори. Проявата е част от проекта на ДХС „Приятели на Дома на хумора и сатирата“, частично финансиран от „Национален фонд Култура“.
Първата част от програмата е посветена на „Златния век“ на американската филмова комедия
Филмовата комедия е един от най-старите киножанрове. Знайно е, че още при първата публична прожекция на кинематографа на братя Люмиер в Индийския салон на парижкото „Гран кафе“ преди цели 122 години аудиторията не само се е стреснала от задаващия се влак на гара Сиота и не само се е радвала на трепета на листата по дърветата. Всички дружно са се забавлявали и на наивно режисирания гег, в който момче нарочно настъпва маркуча, с който един старец полива градината. Знаем как старецът оглежда маркуча, как момчето маха крака си и вследствие на това „жертвата“ се окъпва в струята и тръгва да гони малкия наглец, за да го натупа…
Неслучайно „Полетият поливач“ се определя като първата филмова комедия и неслучайно, в онези пионерски години за още неосмисленото като „седмо изкуство“ кино, се раждат редица нейни имитации, а и не само нейни. В онези времена подобен род елементарни сюжетчета се снимат непрекъснато, защото те носят заряда на една първична виталност, задоволяваща нуждата на зрителите по целия свят да се забавляват пред екрана.
Постепенно камерата става все по-подвижна, заражда се идеята за слепване на кадри и монтиране на последователности от действия. Много бързо се налагат така наречените „филми с преследвания“, които усъвършенстват усета за специфичното време и пространство на киното и спомагат за развитието на филмовия език. Преследването е особено важно не само за криминалните или мелодраматичните наивни сюжети от ранното кино, но и за комичните филмчета, в които вече заблестяват и звезди-актьори. В Европа такива са Андре Дид, Макс Линдер, френските пуици…
Но идва средата на второто десетилетие на миналия век, когато постепенно силата на комедийното кино се измества към Новия континент. В Холивуд се появява студията
„Кийстоун“ и едни неудържими полицаи започват да се гонят по екрана и да си причиняват невъзможни до абсурдност номера… Сред тези „полицаи“ има един, който, вече превъплътил се като „малък човек“, съвсем скоро ще се превърне не само в любимец на световната публика, но и в символ на глобалното киноизкуство…
От „малкия човек“ Чарли Чаплин ще започне и първата кинолектория, в която ще се разгледат някои национални традиции, стилове и представители на филмовата комедия в протежение на цялата история на киното до ден днешен. „Златният век“ на американската няма комедия и разцветът на музикалната комедия в САЩ, „комедия ал’италиана“, както и достиженията на комедийното кино във Франция и бившия Източен блок, са основни опорни точки на кинолекторията.
„Треска за злато“ за доста хора е поне първото заглавие, което идва наум при споменаване името на Чаплин. Достатъчно е да се цитира един от най-големите ни киноисторици проф. Тодор Андрейков, който в своята книга „Комичното на екрана“ в студията си за филма пише: „Тук безпогрешно откриваме най-характерните черти на зрялото творчество на Чаплин: дълбока човечност и неудържим смях, богатство и завидно разнообразие на драматичната инвенция. Тези качества правят от филма една съвършена творба.“