Изложба-базар „Дърворезба“ на тревненския майстор Антон Николов ще бъде открита на 2 септември от 11:30 ч. в изложбената зала на ЕМО „Етър“ в Габрово. Николов е победител в Майсторската надпревара „Дърворезба“ от Международния панаир на традиционните занаяти в габровския музей на открито през 2015 г., съобщават от ЕМО „Етър“.
XIV Международен панаир на традиционните занаяти от 2 до 6 септември в ЕМО „Етър” (ПРОГРАМА)
Наследник на традициите на тревненските майстори е Антон Николов – победителят в Майсторската надпревара по „Дърворезба“ през 2015 г. в ЕМО „Етър“. Антон е роден на 12.07.1967 г. в София. Завършва Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна през 1986 г., специалност „дърворезба“. Повече от 20 години той работи като дърворезбар и дърводелец в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, където се запознава с личност, оказала силно влияние върху професионалното му израстване – Георги Райков. От него Антон се научава да бъде последователен в работата, да преследва своята цел – от идеята до реализацията на проекта.
И по майчина, и по бащина линия Антон има майстори в своя род. Синът му Венцислав също тръгва по стъпките на баща си. Любимият материал на Антон е липата, но най-характерен за неговото изкуство е орехът, чиято твърдост и устойчивост пренасят през вековете красотата на тревненската художествена дърворезба.
Антон Николов създава резбите върху вратата на Ритуалната зала в Община Трявна; таванът на рецепцията в хотел „Фенерите“ в село Кметовци, иконостасът на параклиса в Еленското село Раевци. Едно от най-големите му предизвика-телства е участието в облога между тревненски майстори-дърворезбари, организиран през 2007 г. в одаите на Калинчевата къща. Той пресъздава легендарния облог между майстор Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца за украса на таваните на къщата на хаджи Христо Даскалов.
Дърворезбата е едно от най-разпространените пластични изкуства в България. Тя е обвързана с вярванията, обредите и обичаите на българина, съпътстващи неговия бит и ежедневие. Дърворезбата е художествена обработка на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви и изображения. Разцветът й е през XVIII и XIX век, когато се наблюдава подем в занаятчийството и архитектурата по българските земи.
Дърворезбата намира приложение в църковната архитектура и във вътрешното храмово оформление – иконостаси, амвони, врати. Благодарение на дърворезбата много домове и предмети от бита се превръщат в истински произведения на изкуството.
В периода на Възраждането в българските земи възникват три резбарски школи: Самоковската се разпознава по разнообразието в съчетаването на мотиви от растителния свят, птици, фантастични животни, човешки фигури. Предпочитаните в Тревненската школа мотиви са растителните: цветя, клонки, лозини, дъбов лист, както и слънцето, символ на възраждащия се живот. Майсторите работели върху орех, липа, елша, круша, дъб, топола. Понякога ги смесвали и постигали естествена игра на цветовете на дървесината. Те работели с длета с различни профили, според изрязваните мотиви.