Картината „Селски пейзаж“ на Иван Мърквичка е „Акцент на месеца“ в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Тя е участвала в първата изложба на габровската галерия при откриването й преди 60 години.
Ян Вацлав Мърквичка е чех, който идва в България за първи път през 1881 г. – по покана на Източна Румелия. През 1896 г. е сред учредителите на Държавното рисувално училище (дн. Национална художествена академия). Творческото търсене на вдъхновение довежда два пъти големия живописец в Габровско. През лятото на 1892 г. на път от Трявна за Габрово Мърквичка минава през с. Жълтеш. От личния архив на краеведа Илия Габровски, съхраняван в Държавен архив – Габрово, научаваме, че художникът се впечатлява от „една малка типична за габровско селска къща до църквата „Св. Атанас“ в селото. Като истински пленерист Мърквичка разпъва статива и започва да рисува къщата на Стоян Иванов Рязката. Необичайната за жителите на Жълтеш случка, бързо ги събира около художника. Децата, които току-що били пуснати от селското училище първи се скупчват, за да наблюдават чудатия странник:
„- Чичо, кой те научи тъй хубаво да рисуваш? – попитало едно момиченце.
-Кой ли? – отговорил усмихнат Мърквичка. – Труд и дарование прави живописеца. Зръно даруване и скала труд имети, велики живописец ставати … Я селяк бивам как вази.
-Добре – казало едно момче, – и аз рисувам, все рисувам, ама коня на Крали Марка изкарах като магарето на Хитър Петра.“
След като всички прихнали да се смеят, Мърквичка като вещ учител взел молива и започнал да рисува пасящите наблизо кон и магаре. Накарал децата да извадят тетрадки и ги наставлявал да нарисуват двете животни, показвайки им как да изразят с молив разликите. След това рисувал заедно с тях къщата на Стоян Рязката, като не забравил да им даде и домашно – всеки сам да нарисува собствената си къща. Привечер, връщайки се с овцете от паша, Рязката се учудил от събралото се множество пред неговата къща. Още по-изненадан бил от повода – „Същата!“ възкликва, когато вижда домът си в картината на Мърквичка. Творбата „Къща от с. Жълтеш“ е публикувана за пръв път през 1895 г. в издавания от Министерство на народното просвещение „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.
Мърквичка рисува в Боженци традиционния за Габровско женски сокай
Само след 3 години именитият художник са връща отново в Габровско, за да рисува жена със сокай. По това време специфичната женска премяна, забранена от турската власт в началото на ХIХ в., е съхранена единствено в планинските закътани селца. Поради това Иван Мърквичка отива в с. Боженци с надежда да открие модел за своята творба. Обикаля улиците на селото, стои до чешмата и на мегдана, наблюдава … Обезсърчен, привечер сяда в кръчмата на Андрея Колев. Любопитните селяни веднага започнали да разпитват чудатия странник – от къде е и какво го води в тяхното село. В този момент, през прозореца, Мърквичка вижда това, за което е дошъл – хубавата и напета Рада Андреева Колева с менци на рамо. Непоколебим, художникът излиза и казва: „Искам да те рисувам със сокай!“. Притеснена жената отговаря, че трябва да попита мъжа си. Според краеведа Илия Габровски Радиният съпруг неодобрително отсича: „Не давам да се тапосваш, защото ще умреш. На кого ще оставиш двете си деца…“. Намесата на свекървата направила възможна прочутата творба на Мърквичка „Жена със сокай“. Художникът рисувал Рада Андреева 3 дни и поради суеверията на мъжа й, без да я гледа в очите. За това в картината моделът е изобразен в профил.
Заради суеверие или не, но портретът на Рада от с. Боженци има трагична съдба. След представянето на изложба в София, творбата е откупена от Етнографския музей, където става част от постоянната експозиция. По време на бомбардировките над София през 1943 г., пламва пожар в сградата на музея и картината изгаря.
Художествена галерия „Христо Цокев“ е отворена всеки работен ден от 9.00 до 18.00 ч. , в събота от 10.00 до 17.00 ч. Вторник е ден с безплатен вход.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Как са изглеждали габровките в миналото – възрожденската мода в Габрово