
За Димитровден Етнографският музей на открито „Етър” показа възстановка на обичая „лъчитба“, който не е практикуван повече от 60 години у нас. Обичаят е бил характерен за населението на русенското село Красен и възкръсна в музея на открито благодарение на Народно читалище „Просвета – 1919”.
„Лъчитбата” се прави на Димитровден, когато стопаните се събират, за да се разплатят с овчаря и да приберат овцете си. Овчарят е пасял животните на селото от Гергьовден до есента.
„На този ден стопаните дават дължимите грошове на чобанина. Казват му кой е доволен, кой – не е. И понеже е празник – Димитровден, цялото село играе хора, пеят се песни” – споделя Иванка Абрашева, ръководител на вокалната група към читалището. Песните от обичая „Лъчитба” са свързани с любовта и овцете, тъй като отразяват характерния бит на населението.
В една от песните се пее, че мома от селото се загубва в гората, търсейки стадото си. На глас тя обещава – който я намери, ще го дари с „вакло овне, виторого”. Щастието се усмихва на селския чобанин, който обаче не иска агне, а самата мома, тъй като е красива.
Друга песен разказва за „малка мома” Неделя, която „залюбила вакло си момче овчарче, бащиното си аргатче”. Любила го, лъгала го, а накрая се разсърдила, че ходи с овцете, а нея забравя.