Представители на капанската общност от Североизточна България представиха сватбения обичай „Засевки“ в Етнографския музей на открито „Етър“. Ансамбълът за автентичен фолклор „Капанци“ при Народно читалище „Искра 1893” в село Паламарца, община Попово, участва в Дни на сватбената обредност в „Етър“-а. Повече от 40 души, на възраст от 7 до 82 години, участват в Ансамбъла.
Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България – Разградска и Търговищка област. Предание разказва, че капанците са преки наследници на хан Аспарух.
Когато бащата не давал дъщеря си, тя приставала на своя избраник
Обичаят „Засевки” е стар – едно време са ходили да искат момичето за булка от майката и бащата. Известен е още като „Малката сватба“. Песен, представена от ансамбъла в музея, пази спомена за местна особеност. В нея се казва, че бащата има двори широки, къщи високи и ниви безкрайни. Тях дава, но момата – не. Някога е било така и често се налагало момите от село Паламарца сами, без знанието на семейството си, да пристават на своя избраник. Ръководителката на ансамбъла Юлияна Петрова е разговаряла с много от възрастните жени в селото. Често е чувала този отговор: „Аз нямах сватба, пристанах”.
„Определящото е било имотното състояние на двата рода – на момичето и момчето, които ще се женят. Капанците са затворено общество и много ревниво пазят земята си. В стари времена са се женели помежду си, за да могат да останат къщите, земите и парите на едно място” – споделя Юлияна Петрова.
Дори и младите капанци пазят традициите си
Иван Станев е на 16 години и няма как да не бъде забелязан. Движенията му са изпълнени с лекота и вдъхновение. Когато го гледа, човек остава с впечатление, че капанските хора са изключително лесни. Но лекотата при Иван идва от дългогодишен труд. Младежът полага усилия от много малък. Присъединява се към ансамбъл „Капанци” във втори клас. Обича народните танци и не търси задълбочени обяснения защо е така, казва само: „Идва ми отвътре!”.
Ренета Тодорова е на 20 години, но вече има национално признание, благодарение на участието си в ансамбъла. Ренета е „най-личната мома в селото”, тъй като във възстановката в ЕМО „Етър” представя девойката, която ще се жени на следващия ден. Ренета не само е научила обичаите и танците, но знае и историята им.
Най-новият член на групата е Десислава Иванова. Присъединява се преди месец. Още като малка има желание да танцува народни танци, но животът й дава тази възможност сега. Десислава е омъжена, сватбата й не е била капанска, но са спазени повечето обичаи.
25-годишният Венко Венков изразява с думи огромната си любов към народните обичаи. „Впечатлиха ме с едно Коледуване в селото. Тогава проявих желание и ме взеха в трупата. Българският корен е нещо, което ти дава сила в живота. Заслужава си да си част от българската народност. Ние, капанците, сме преки потомци на Аспарух и това е повод за голяма гордост.”
Венко не е женен и приема с усмивка въпроса дали ще си вземе за съпруга момиче от местната общност, след като е толкова привързан към традициите. „Това вече е Божа работа”, казва Венко Венков – едно момче, което вярва, че е пряк потомък на аспаруховите българи.