Пестилът, наричан и „габровски шоколад“, е един от символите на региона ни, наред с котката без опашка и книжката с габровски шеги. Представяме ви няколко любопитни факта за уникалния габровски шоколад.
1. Габровци имат специален Празник на пестила
Традиционно в Етнографския музей на открито „Етър“ се организира Празник на пестила през есента.
2. Пестилът е напълно чист природен продукт
Пестилът е напълно чист природен продукт и се приготвя без грам захар.
3. Може да трае повече от 5 години
Пестилът е зимна храна, за която се изисква майсторство. Напълно готов е около Нова година, когато вече е „габардясал”, покрит е с белезникав слой плодова захар. Ако е приготвен добре, може да трае повече от пет години, без да загуби вкусовите си качества.
4. Габровският пестил е световно признат за уникална храна
През 2014 г. пестилът получи световно признание с включването в каталога „Арка на вкусовете“. Неговият производител Николай Христов получи сертификат (на италиански и на английски език) за уникалния хранителен продукт, участвал за първи път в световното изложение „Тера Мадре“ в Торино, Италия. „Габровският шоколад” е карал дори швейцарски сладкари да си облизват пръстите.
Габровският пестил влиза в световен списък на уникалните храни
5. Пестилът е полезен за човешкия организъм
Габровският шоколад е екологичен продукт, не само заради липсата на примеси при приготвянето му, а и защото технологичният процес е безотпаден. Варакът (плодовият сок, отделен в самото начало при варенето но сливите) се използва за ракия, а костилките отиват за храна на животни.
Пестилът е много полезен за организма и укрепва имунната система.
6. „Габровският шоколад“ се приготвя не от какао, а от… сини сливи
За приготвянето на пестила се подбират само здрави сини сливи. Най-използваните сортове са караджейки и маджаркини, които са много сладки, но не толкова воднисти.
Преди години хората в Габровско са го приготвяли в домовете си. Във фондовете на ЕМО „Етър“ са запазени много рецепти, продиктувани от представители на местното население. През април 1980 г. Иванка Лилова, уредник в „Етър”-а записва технологията, използвана от 72-годишната тогава Яна Дянкова от село Жълтеш.
Рецепта за приготвяне на пестил
Пестил се вари в голяма бакърена тава. Не всички стопани имат такива тави. Който има много имот със сливи, има и тава. Прави се оджак, който се замазва добре, за да не се пръска на огъня. В тавата се изсипват около 20 кг сливи. Изпукват се на слаб огън. Тавата се пълни с варак – сокът на сливите, който се изгребва и се слага в кацата с каша за ракия. Сливите за пестила се бъркат с бакърена огрибка. Цедят се с бакърен дърмон, като се джуркат с голям джурук и се изцеждат в каче. Връщат се в тавата и се варят около 2-3 часа, докато се вчесне пестила и стане черен. Сместа се излива в средата на тънки букови дъски и се размазва към краищата. Съхне няколко дни, след което се отлепва с огрибка и се навива на руло. Изправя се на хамбара за проветрение, за да не мухлясва.
По информация от ЕМО „Етър“