От 31 юли до 7 август 1959 г. Девическият манастир „Свето Благовещение“ в Габрово е разрушен, за да се създаде на негово място градинка-парк на трудещите се. В днешни дни за манастирската обител напомнят старата чешма срещу морената, посветена на Апостола Васил Левски, и езерцето с линиите, на чието място е бил олтарът на манастирската църква.
Какво се случва през летните дни на 1959-а научаваме от книгата „Имало едно време в Габрово“ от поредицата „Габрово – живият град“:
„На 31 юли 1959 г. работници с кирки, чукове и лопати започват да премахват оградата. На 6 август 1959 г. вече са премахнати оградата, камбанарията и музея (килията, в която е отсядал Апостола Васил Левски). На 7 август започва разрушаването и на църквата в името на “благоустрояването на културния и административен център” на Габрово (по думите на ръководните лица).“
Идеята да се премахне манастира обаче съвсем не е от края на 50-те, напротив, периодично през първата половина на ХХ век се повдига темата за съдбата на манастира. Ето какво още научаваме от книгата „Имало едно време в Габрово“: „Игуменката Зиновия пише в доклад от 1936 г., че “озлоблението, бъркотията и неверието, които последваха голямата война [Първата световна война], блокираха светата ни обител […]. Всеки сочеше какво трябва да се направи на манастирското място […] едно от които – той да се преобрази в градска градина”. Двадесет години по-късно, при друга обществено-политическа система, се случва именно това.“
Жива представа за Девическия манастир в Габрово може да придобием от прекрасния спомен на руския лекар д-р Павел Песяцки от 1877 г., публикуван в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева, част от поредицата „Габрово – живият град“:
„Влязохме през вратите в двора, зад него е манастирският двор и градина с висок кукуруз и редове със зеле, салати, а между тях една пътека, която води към вратата на втория двор, зад който се намира градинка с малка бяла църква на лява страна и нисички дълги здания от двете други страни – килиите на калугерките. Зади тях се скрива пак градина и малък дворец с други килии. Ето главните черти на вътрешното устройство. Навсякъде зеленина, цветя, лози на чардаци, чешма с най-чиста вода, каменна ограда по негде гъсто обрасла с трева и шумното течение на река Янтра – всичко това ни се показа тъй мило, тъй поетично, а отстъпените нам стаи така чистички и така хубави… И наистина всичко беше твърде симпатично, затова ние, които от най-напред се отнесохме малко хладнокръвно към такъв един манастирски живот, сега всички решихме да останем тук и твърде бяхме задоволни с нашата нова обител, която като че нарочно е била за нас приготвена и само очаквала нашето дохожданье.“
В началото на 90-те години се поставя въпросът за възстановяване на манастира. През 1992 г. се изготвят и конкретни проекти, които да възстановят изцяло или частично предишния вид на обителта.
„Габрово – живият град“ в Онлайн енциклопедия Gabrovowiki