На 27 ноември 1889 г. в Габрово е роден генералът от артилерията Руси Русев. Габровецът е един от последните военни министри на Царство България преди преврата от 9 септември 1944 г. Ген. Русев е и сред жертвите на Народния съд, получава смъртна присъда, изпълнена през 1945 г.
Руси Русев завършва Военното училище в София (1909). Участва в Балканската (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918) като командир на батарея и артилерийско отделение в 4-и артилерийски полк. След войната служи в 4-и артилерийски полк (1919-1927) и Артилерийската инспекция (1927-1929). Заема последователно длъжностите завеждащ въоръжението в Артилерийската инспекция (1930-1934), началник на артилерийския отдел в Държавната военна фабрика в Казанлък (1935-1936), началник на Техническия отдел при Щаба на армията (1936), инспектор на въоръжението (1936-1940), началник канцелария на Министерството на войната (1940-1941), инспектор на въоръжението (1941-1942), началник отдел „Доставки и поддържане” (1942-1943).
Министър на войната от 14 септември 1943 г. до 2 септември 1944 г. Повишен в чин генерал от артилерията на 4 септември 1944 г. Осъден от Народния съд на смърт за дейността му като военен министър. Разстрелян е на 1 февруари 1945 година в София. С Решение №172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена.
Автор на „Учебник по артилерия. Част V, Част VІ” (1925-1927), „Въздушна отбрана на войските в страната” (1929) и на статии в сп. „Артилерийски преглед“ (1923-1934). Награден с военен орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.
По информация от Национален военноисторически музей