На 21 юли 1789 г. в Габрово е роден Васил Евстатиев Априлов, търговец, просветен и книжовен деец, благодетел на Габровското училище, чийто наследник днес е Националната Априловска гимназия.
В книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“, издадена в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева, четем:
Васил Априлов напуска родното Габрово през 1800 г. (или 1799 г. след смъртта на баща си) заедно с по-големия си брат Христо. В Москва, а след 1821 г. в Одеса, братята Никифор, Христо и Васил създават търговска кантора.
Безспорни са приносите на Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов за първоначалното организиране и особено за популяризиране на Габровското взаимно училище. В търсенето на съмишленици относно реализация на идеята за откриване на едно общо светско училище в отечеството Габрово, през лятото на 1832 г. те отправят предложение до габровците братя Мустакови, Иван Бакалооглу и Йонко Килифарев за сътрудничество.
Повече за Васил Априлов може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук
Като събирач на български старини (монети, ръкописи, народни песни, обичаи) и основно с книжовните си трудове Априлов изразява своите идеи за съхраняване националната самобитност на българската култура, за просперитет на новобългарската просвета.
Намерението му да подреди събраното песенно творчество в сборник се потвърждава от открития в архива на Найден Геров подготвен ръкопис. Априлов поставя началото на етнографското проучване на Габрово.
Априлов може да бъде наречен основоположник на научното направление в зараждащата се българска историография. Сравнително дълъг период трудовете му са единственият източник на историческа информация за тогавашния образован свят. Определян е като първи историограф и краевед на Габрово. Той е първият българин, въвел у нас термина „археология”.
Посещава родината си през 1847 г. след 47 години живот в чужбина при пътуването си до минералните бани в Бурса за лекуването си. Инициира създаване на фонд за построяване на нова училищна сграда в родното Габрово.
Умира на 2 октомври 1847 г. в Галац. Погребан е в гробището при църквата “Света Параскева”. Три години след кончината му през 1850 г. по инициатива на душеприказчиците е издигнат надгробен паметник.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.