На 2 януари (14 януари нов стил) 1835 г. първото новобългарско светско училище в българските земи отваря врати за всички ученолюбиви българчета – това е Габровското Априлово училище, чийто наследник днес е Националната Априловска гимназия. Главна заслуга за създаването му имат дарителите Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов.
Главен учител е Неофит Рилски. Обучението се осъществява по взаимоучителната метода на български език, а преподаваните знания формират у учениците светски мироглед за разлика от религиозната просвета в килийните училища.
Едни от най-ценните спомени и текстове за Габровското училище откриваме в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, част от историческата поредица на Даниела Цонева и Момчил Цонев „Габрово – живият град“:
Възрожденците Неофит Бозвели, Константин Фотинов и Иван Богоров са едни от първите, които пишат за Габровското училище. Бозвели пише, че Габрово разполага с „едно новозданно, добро славеноболгарско порядочно училище”. За Фотинов и Богоров Габровското Априлово училище е „училище доброчинно и достойно подражению”, „едно добричко училище”.
Първият чуждестранен пътеписец, който представя архитектурния образ на гимназиалната сграда, е Феликс Каниц. През 1871 г., когато зданието все още не е довършено, той го сравнява с храма “Света Богородица” от 1865 г., който е “не по-малко величествен от новото училище с 19 фасадни прозорци”. През 1873 г. Стефан Бобчев разказва, че “новото Габровско училище, тъй по грамадността, както и по плана си, привлича погледа на първи път посетившия Габрово. То не беше изкарано в горните си катове. Но долните бяха приготвени, за да се осветят и да приемат учениците”. Единственият автор, който описва училищната сграда в завършения й вид, е Павел Песяцки през 1877 г., определяйки я като “голямо здание на два ката”, “най-големия дом”, “каменно здание на два ката”. Пътеписецът акцентира на два пъти, че “зданието на местната гимназия” е “направено по европейска архитектура”, и обобщава – “у нас в малките градове най-хубавото здание обикновено бива или тъмницата, или губернаторский дом, а тук – Гимназията”.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ в Онлайн музей на Габрово
Купете си книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ онлайн от следните книжарници: