Габровският индустриалец Иван К. Калпазанов отваря през 1882 г. първата вълнено-предачна фабрика в Габрово, с която се поставя началото на съвременната текстилна индустрия в България. Тържеството по откриването на Калпазановата фабрика се състои на 13 и 14 ноември 1882 г.
За съвременния бизнес и интервюта с предприемачи в Габрово – вижте в бизнес портала biz.gabrovo.net.
Един габровец в Германия
Да се върнем назад във времето, когато Калпазанов планира своята фабрика в Габрово. Разгръщаме спомените на д-р Константин Вапцов „Габрово след Освобождението“, публикувани в поредицата „Габрово – живият град“:
През 1881 г., Иван К. Калпазанов заминава за немския град Кемниц, придружен от Васил Карагьозов. Кемниц се намира в немската провинция Саксония. Подобно на Габрово, през ХІХ век градът се превръща в силен индустриален център и също е сравняван с английското икономическо чудо Манчестър – Кемниц е известен като „Саксонския Манчестър“. В Кемниц Калпазанов проучва пазара на текстилни машини и оборудване за предачницата си. Калпазанов обаче се нуждае от съдружник. Затова той сключва споразумение за съдружие с Петко Цокев, според което Калпазанов влага 2/3 от общия капитал, а Цокев – 1/3. Закупува място на завоя на р. Янтра при с. Бичкиня и изгражда през 1881 г. едноетажна фабрична сграда с обща площ от 962 кв. м. За 10 месеца закупените от Германия машини са монтирани от австриеца Винцер Пацак. Тържеството по освещаване и откриване на фабриката е на 13 и 14 ноември 1882 г. в присъствието на местната власт, еснафа, граждани и близки.
Повече за Иван К. Калпазанов може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук
ОЩЕ ЗА ИВАН К. КАЛПАЗАНОВ:
22 юли 1889 г. – умира родоначалникът на габровската индустрия Иван К. Калпазанов
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.