На 17 ноември 1827 г. е роден Петко Рачов Славейков – поет, публицист, журналист, просветен, обществен и политически деец. Въпреки че е роден в Търново, той свързал живота си с Габровския край – Трявна, Дряново, Габрово и Севлиево.
П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Севлиево и Трявна са сред многобройните селища, в които Славейков учителства. Най-дълго Славейков остава в Трявна, където се установява през 1849 г. и създава семейство. Жени се за тревненската красавица Ирина Райкова и в Трявна са отгледани всичките му деца, сред които политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков. Автор е на книгата „Габровското училище и неговите първи попечители“ – история на училището, създадено от Васил Априлов.
За биографията на Петко Славейков научаваме от книгата „Константин Вапцов. Габрово след Освобождението“, част от поредицата „Габрово – живият град“ на авторите Даниела Цонева и Момчил Цонев:
Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. в Търново. Част е от историко-филологически кръжок, създаден в Трявна и Габрово през 1849 г.
През 1861 г. Славейков е натоварен от руското посолство в Цариград, по съвета на Найден Геров, с изключително важна мисия – той трябва да убеди архиепископ Йосиф Соколски, глава на българското униатско движение, да се откаже от църковната уния с Римокатолическата църква и да бъде отведен в Русия. Соколски, който вече е разколебан за постъпката си – приемането на униатството, е придружен от Славейков по пътя с руски параход до Одеса.
Славейков – историкът на Габровското Априлово училище
Славейков отпечатва книгата „Габровското училище и неговите първи попечители“ през 1866 г. Издадена е за сметка на Габровското училище в 2006 екземпляра. Основният материал за написването й е събран от габровския учител Цвятко Недев Самарджиев още в края на 30-те години на ХІХ век. Идеята за написването й принадлежи на Николай Хр. Палаузов.
Още едно събитие бележи връзката на Славейков с Габровския край – Освободителната война (1877-1878 г.). Нейното начало го заварва в Стара Загора като учител в петокласното училище. Като научава за пристигането на руските войски в Търново, той заминава за старата столица и се включва в отряда на ген. Й. В. Гурко. Благодарение на доброто познаване на старопланинския проход, той превежда руския отряд през Хаинкьойския проход. Княз В. А. Черкаски назначава поета за околийски началник (мюдюрин) в Трявна. Тази длъжност той заема до 30 ноември 1877 г.
Славейков след Освобождението – депутат, министър и председател на парламента
След Освобождението е депутат в Учредителното събрание, министър на просвещението и на вътрешните работи, председател на ІІ Обикновено Народно събрание.
Министър е на просвещението (28 ноември – 17 декември 1880 г.); министър на вътрешните работи (17 декември 1880 – 27 април 1881 г., 29 юли 1884 – 31 януари 1885 г.). Председател на II ОНС. Бори се и против политиката на княз Фердинанд и Стефан Стамболов.
Умира в София на 1 юли 1895 г.
Още за Славейков и други възрожденци може да прочетете в „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“. Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.