На 15 март 1816 г. в Габрово се ражда Цвятко Недев Самарджиев, дългогодишен учител в първото новобългарско светско училище у нас – Габровското. Паметникът му се намира в градинката южно от църквата „Света Троица“ – в този район всъщност се е намирала първата сграда на Габровското Априлово училище.
Повече за живота и дейността на даскал Цвятко Самарджиев откриваме в Онлайн енциклопедия Габрово тук.
на 1 януари 1840 г. Училищното настоятелство в Габрово назначава Цвятко Самарджиев за помощник на К. Луков с 600 гроша годишна заплата. В Денница (1841) Васил Априлов посочва двама учители в Габрово: „първи учител — Калист Лука от Сопот; втори учител — Цвятко Недьов, габровец“ (с. 53).
Самарджиев преподава по взаимоучителния метод и помага за разпространението му и в съседни селища (например през 1843 запознава с него търновския учител Н. Златарски). От 1842 до 1845 (когато е назначен Хр. Костович) е единствен учител в Габровското училище; и при други случаи работи сам и понякога са налага да обучава до 200 деца.
Райчо Каролев свидетелства в „Ръководство по звучната метода“ (1872), че Габрово е щяло да се лиши от новия обучителен метод – звучната метода, ако не е бил Самарджиев да го запази.
По негово предложение около април—май 1847 в Габрово е създадено книжовно дружество „Етерия“ и са написани и разпратени в по-големите български селища правила за дейността му, които предвиждат да се събират, разработват и популяризират знания за миналото на българския народ и за неговите благодетели. Досега не са намерени сведения, които да показват дали и доколко замисълът е осъществен, очевидно е обаче, че той предхожда с 22 години основаването на Българското книжовно дружество през 1869.