На 10 юли 2017 г. честваме 140 години от Освобождението на Габрово. През лятото на 1877 г. Габрово е сред първите български селища, обявени за свободна територия.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. множество руски военни и журналисти-кореспонденти преминават през Габрово и оставят своите мемоарно-пътеписни текстове. Тези текстове можем да открием във втората книга от поредицата „Габрово – живият град“ – „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева. В книгата е отпечатан и текста на руския кореспондент А. Соборнов „За Прутом, Дунаем и Балканами”, поместен в изследването на д-р Цончев „Из общественото и културно минало на Габрово”. Ето какво разказва руският автор за „месеците на относителното спокойствие на Балкана, от втората половина на август [1877 г.] до след вземането на Балкана”:
„Здравствувайте все освободители Болгарии!”
„… Днес Габрово има оживен и празничен вид. Прозорците на горните етажи са украсени от знамена. На последните българите са нашили кръстове, вензелите на руския Цар и приветствия на нашите войски. На един такъв флаг личат думите: „Здравствувайте все освободители Болгарии!” При влизането в Габрово благодарните българи са издигнали триумфална арка, обвита със зеленика, под която арка нашите войски минават. На тази арка се развяват много флагове, а на средата е поставен православен кръст, под който се четат думите: „Боже, Царя храни”, а по-ниско: „Да живей Великий Княз Николай Николаевич”. А на другата страна на арката са написани думите: „Освободителям Болгарии”. „Търговията в Габрово е твърде оживена. Всякъде, където и да погледнеш, се виждат многочислени дюкянчета, кръчми, ресторанти, всички препълнени с народ. По улиците на града цяло тъпкало от хора: наши гренадири, български дружинники, пленници, граждани, селяни и пр.” „В Габрово са открити много ресторанти, вивеските (таблите) на които бият в очи със своите надписи: „Руская ресторация”, „Ресторация Москва”, „Ресторация Шипка” и пр. Във всичките тези ресторанти посетителите са много и трябва да се удивлява човек на умението на съдържателите българи на тези заведения, че могат да удовлетворяват всички изисквания на многочислената публика…”
Свободно Габрово
Вестта за десанта на руската армия при Свищов донася в града ни търговецът Колчо Мянков. Още с установяването на щаба на ген. Гурко в Търново, габровци изпращат свои представители при него. В среща с генерала учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев му предоставят сведения за обстановката в Габрово и карта за дислокацията на турските войски в региона.
На 28 юни (10 юли) 1877 г. Габрово посреща отряда на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. Гражданството ги посреща с хляб и сол, с много цветя. За няколко дни в Габрово пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровският отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход.
Габрово – най-сигурният тил на Шипка
Габрово и габровци стават част от събитията за защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, на зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер. Но габровци вписват свои страници с различни прояви и в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето – светиня. Габровци от състава на конната сотня участват и във финалните моменти от бойните действията на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Най-голяма е помощта на местното население по време на епичните августовски боеве. В подкрепа на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосредствено на фронтовата линия. Получили поддръжка от тила на своите позиции в продължение на шест дни от 9 – 14 (н. ст. 21 – 26) август, защитниците успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине за помощ на обсадената турска войска в Плевен. Успешната отбрана на Шипка е с огромно военностратегическо значение. Според ген. Радецки, Шипка се оказва „заключена врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша, за което важен принос има и габровското население.
Габрово, военните болници и бежанците
През месеците на войната Габрово е превърнато в голяма болница. Сградата на Априловската гимназия, девическото училище в Дечковата къща, Девическия манастир, къщата на учителя Илия Христович са оборудвани в медицински заведения за руски офицери и войници, български опълченци, бежанци, лекуват се дори турски войници, ранени след боевете на Шипка. Особено труден момент за преодоляване е струпването на хиляди бежанци, принудени да напуснат родните си места. В Габрово тяхното число в края на м. юли наброява над 20 хил. души. Болшинството са от Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, Калоферско, Сопотско.
От първия ден на своето освобождение до последните военни месеци габровци живеят с радостта и възторга, с напрежението и мъката на общия водовъртеж на времето. Формират се не само дружини на Българското опълчение, но и доброволчески милиционни отряди и чети, устройват се болници, осигуряват се вода, храна, боеприпаси, разузнавачи. Населението дава всичко от себе си доброволно, с доверие и благодарност, за да се превърне града ни в „сигурния тил на Шипка“.