През 2017 г. честваме 135 години от началото на индустриалната история на Габрово след Освобождението – градът, прочул се като Българския Манчестър.
Нека разгърнем спомените на д-р Константин Вапцов „Габрово след Освобождението“, публикувани в поредицата „Габрово – живият град“ на авторите Даниела Цонева и Момчил Цонев:
На 13 и 14 ноември 1882 г. е тържественото откриване на фабриката на първия габровски индустриалец Иван К. Калпазанов – първата вълнено-предачна фабрика в Габрово, с която се поставя началото на съвременната текстилна индустрия в България.
Калпазанов поставя началото на индустриалното чудо на Габрово
През 1881 г. Иван К. Калпазанов заминава за немския град Кемниц, придружен от Васил Карагьозов. Кемниц се намира в немската провинция Саксония. Подобно на Габрово, през ХІХ век градът се превръща в силен индустриален център и също е сравняван с английското икономическо чудо Манчестър – Кемниц е известен като „Саксонския Манчестър“. В Кемниц Калпазанов проучва пазара на текстилни машини и оборудване за предачницата си. Калпазанов обаче се нуждае от съдружник. Затова той сключва споразумение за съдружие с Петко Цокев, според което Калпазанов влага 2/3 от общия капитал, а Цокев – 1/3. Закупува място на завоя на р. Янтра при с. Бичкиня и изгражда през 1881 г. едноетажна фабрична сграда с обща площ от 962 кв. м. За 10 месеца закупените от Германия машини са монтирани от австриеца Винцер Пацак. Тържеството по освещаване и откриване на фабриката е на 13 и 14 ноември 1882 г. в присъствието на местната власт, еснафа, граждани и близки.
Повече за Иван К. Калпазанов може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук
Как балканджийско Габрово става Българския Манчестър
В първото десетилетие след Освобождението четири събирателни дружества пускат в действие седем модерни текстилни фабрики. Първи през 1882 г. е Иван К. Калпазанов. Върху началните страници от летописа за стопанския просперитет на града се вписват още фабриките “Александър”(на Христо Бобчев, 1884 г.), “Успех” (1887 г.), Беровата (на Иван Хаджиберов, 1892 г.). Габровското “индустриално чудо” е резултат от инициативата и на семейните събирателни фирми на Петър Хаджистойчев, Хр. Гъдев, Генчо Екимов, Иван Конкилев, Цанко Добрев, Ив. Цонев, Досю Андрейчев, Русчуклиеви, Кашеви, Рашееви. Предприети са първи стъпки към индустриална организация и в областта на кожарството, трикотажно-плетачното, ленено-тъкачното, биреното, барутното, тютюневото, производство.
От Освобождението до края на ХIХ век в резултат от свързването на промишления с търговския капитал възникват 68 по-големи и по-малки фабрики, 154 еднолични занаятчийски фирми. Общо 443 са индустриалните, занаятчийски, банкерски, застрахователни, комунално-битови структури, характеризиращи Габрово като “Български Манчестър”, началото на който се поставя през последните десетилетия на ХIХ век.
За съвременния бизнес и интервюта с предприемачи в Габрово – вижте в бизнес портала biz.gabrovo.net.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.