Денят на народните будители 1 ноември е общобългарски празник, посветен на българските просветители, книжовници, духовници и будители на националното съзнание. Като люлка на новобългарското образование, Габрово е един от будителските градове на България. Сред най-почитаните габровски будители са благодетелите Васил Априлов и Николай Палаузов, първият учител в Габровското училище Неофит Рилски, духовникът и създател на Соколския манастир и Девическия манастир в Габрово архимандрит Йосиф Соколски, учителите и общественици Райчо Каролев и Иван Гюзелев, благодетелят д-р Никола Василиади, авторът на „История во кратце…“ йеросхимонах Спиридон и много други.
Сред габровските будители трябва да споменем и големите ни индустриалци – онези габровци, които пробудиха възрожденския град и го превърнаха в икономическо чудо, известно като „Българския Манчестър“. Много от габровските индустриалци от края на ХІХ и началото на ХХ век са и големи дарители за култура, образование, социални грижи. Нека си спомним имената на родоначалника на габровската индустрия Иван К. Калпазанов, първостроителите Христо Бобчев и Иван Хаджиберов, крупните индустриалци Пенчо Семов и Христо Райков, фамилиите на индустриалците Хаджистойчеви, Калпазанови, Метеви, Момерин, големите фабриканти Васил Карагьозов, Иван Недков, Георги Т. Рашеев и много други.
Повече за най-известните габровци открийте в Онлайн енциклопедия Габрово тук.
Неслучайно 1 ноември е избран за празник на народните български будители – това е денят, в който православната църква чества най-големия български светец и покровител на българите св. Иван Рилски (понастоящем честван на 19 октомври). За първи път честване на народните будители става в Пловдив през 1909 г. Като официален празник е обявен през 1922 г. с Окръжно № 17743 на Министерството на народното просвещение от 28 юли 1922 г. В окръжното просветният министър Стоян Омарчевски пише:
„От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното.
Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.
За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот – интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!“
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА