На 1 май 1876 г. е обявено Априлското въстание в Габрово. Четата, предвождана от войводата Цанко Дюстабанов, се събира в Соколския манастир. Сред най-бележитите габровци в четата са подвойводата Тотю Иванов, Христо Конкилев, Пенчо Постомпиров, Георги Бочаров и др.
В книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“, издадена в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева, четем:
Включването на габровци в Априлското въстание през 1876 г. е логичен резултат от натрупания революционен опит през предходните години и доказателство за политическата им зрелост. Освен в Габровската чета с войвода Цанко Дюстабанов, габровско присъствие има в четите на Христо Ботев и Христо Патрев. Габровецът поп Харитон Станчев оглавява чета от около 200 души, която води епични боеве в Дряновския манастир.
За водител на Габровската чета е определен Цанко Дюстабанов – “един от най-доблестните, най-храбрите и най-интелигентните войводи по българските въстания”, по думите на Юрдан Теодоров, член на Търновския извънреден съд през 1876 г. От 1 май, когато се обявява въстанието, до 11 май – последния ден от решителните действия в Габровско-Севлиевския регион, основните епизоди от героичната борба на въстаналото население се свързват със съдбата на Габровската чета и нейния войвода. Девет габровци се включват в Ботевата чета – Никола Войновски, Димитър Тодоров – Димитрото, Антон Андреев, Нено Иванов, Никола Бучакчи, Христо Стоянов, Стефан поп Димитров, Димитър Колев, Цаньо Данчев. Никола Дончев Войновски, бойният водач на четата, е предпочетен за бъдещ организатор на военните действия пред такива военни специалисти като Спас Соколов и руския емигрант Арует Загрин (Теофан Раданов).
В книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” , част от поредицата „Габрово – живият град“, са публикувани данните, които дава унгарският пътешественик за Априлското въстание в Габрово. Каниц започва разказа си с формирането на чета, предвождана от “аза” Цанко Дюстабанов, “член на революционен комитет и бивш турски финансов чиновник”. “Аза” или “ааза” е турско-арабска дума за “член на съвет, комисия”. Пътеписецът не посочва конкретната дата, но по отношение на четата твърди, че “брояла 600 души, между които много интелигентни млади хора”. Числеността й е преувеличена от пътеписеца. В различните източници се посочват различни данни за броя на четниците – според братя Гъбенски и д-р Петър Цончев през нощта на 1 срещу 2 май 1876 г. на Соколския манастир се събират 219 души, а според спомените на писаря на четата Георги Бочаров те са 147. Историкът Мария-Тоска Стефанова определя поименно 176 души четници.
Съдбата на габровските въстаници Каниц описва така: “Каймакам Йорданов […] предупредил навреме търновския мютесариф [окръжен управител – б.н.] и габровската чета трябвало да се оттегли към Калоферския балкан от бързо настъпилите низами [войници от редовната войска на Османската империя – б.н.], откъдето четниците след кървави борби потърсили поотделно сигурни скривалища в родните си градове.”.
Откъслечни, сведенията на Феликс Каниц дават погрешна и непълна представа за въстаническите събития през 1876 г. Въпреки че според информацията, предоставена на четниците на 3 май, „турците в конака и войската” в Габрово са в паника, Дюстабанов заключава, че „Да се върнем в Габрово, ще рече да се дадем сами в ръцете на неприятеля и да станем причина да се изгори града”. Надделява мнението да се запази града, за да не се изложи на риск благоденствието и съществуването му. Походът на четата към Севлиевския Балкан цели присъединяването й към по-многочислените въстанически групи там. След разгрома на Габровската чета в Севлиевско много от оцелелите въстаници, включително и Цанко Дюстабанов, не само че не намират “сигурни скривалища” в родните си градове, както пише Каниц, но са заловени от турската власт след предателство и са обесени.
Цялата хронология на въстаническите събития в Габрово и региона може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА