11 март 1835 г. - завършена е часовниковата кула в Габрово. Архивна фотография: Площадът, кулата и ул. "Радецка" в началото на 30-те години на ХХ век.

Часовниковата кула в Габрово на 185 години – небостъргачът на Възраждането

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Автор: Даниела Цонева, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, историк

Вече 185 години часовниковата кула на площад „1 май 1876 г.“ в Габрово извисява своята снага от 27,70 м височина. Свидетелство за нейното съграждане е надпис на западната й страна: „1835 марта. 11. согради са столп [кула] [в]сей настоянием [настойчивост] и трудом селени Габрово“.

Изградена със средствата на габровските еснафи и доброволния безплатен труд на местното население, тя е от типа на тревненската, но с известно удължаване пропорциите на отделните й части, което е необичайно явление в строителната практика. Със своята височина габровската кула се нарежда сред най-високите възрожденски кули, след тези в Ботевград и Банско.

Габровската часовникова кула – небостъргачът на Възраждането, като вертикална доминанта над градската среда – охранява труда на занаятчиите и показва нарастващата им икономическа сила в бъдещия индустриален Манчестър на България. Днес тя е сред малкото оригинални свидетели на отминалото време.

В Габрово е имало и по-стара часовникова кула

Като обществени сгради у нас часовниковите кули се появяват още през ХVII в., но едва през ХVIII в. те стават неразделна част и внасят ново съдържание в архитектурата на селищата. Настоящата часовникова кула не е най-старата в Габрово. Най-вероятно не особено висока кула има още през ХVIII век, тъй като по това време в Габрово вече е обособена „Сахат махала“ (от тур. сахат – часовник).
Нейните жители часовникари изработват механизмите и изливат камбани за сахатските кули в Българско.

Според трудно разчитаем османотурски текст, нов обществен часовник е съграден през 1229 г. по мюсюлманския лунен календар – по наш стил, през 1813 г. Историографът д-р Петър Цончев счита, че кулата е построена още през 1812 г., а годината на турския надпис посочва времето, когато часовникът е готов и е окачена камбаната му. Братята Къню и Геню Сахатчийски записват в търговски тефтер разход от 4 035 гроша, направен през 1813 г. за изливане на часовниковата камбана. Старата плоча с турски надпис, останала от втората по време на създаване часовникова кула, след разрушаването й е съхранена, пренесена и вградена от южната страна на сегашната кула.

Около началото на 30-те години на ХIХ век старият турски конак (находящ се до това време при днешния площад „1 май 1876 г.“, на мястото или малко югоизточно от сегашната кула) е преместен в подножието на местността Баждар при днешния хотел „Балкан“. Това е възможност да се обособи пазарен площад с нова часовникова кула, за изграждането на която габровци вземат решение през 1828 г. За да се избегне нелоялната конкуренция в занаятчийските работилници и търговските дюкяни – за едновременното „вдигане и спускане на кепенците“ им под ударите на сахата, мястото на часовниковата кула се избира така, че да се вижда и чува от главната чаршия (улица).

Часовниковата кула в Габрово в пътеписите на пътешествениците

Първите споменавания и описания на градския часовник в Габрово принадлежат на пътешествениците, преминали през Габрово в края на 30-те години на ХIХ век. През 1838 г. Ами Буе, френски изследовател и дописен член на около 50 научни института, академии и дружества в Европа и Америка, като пише за централната „голяма, много дълга и лошо постлана улица” на Габрово, уточнява, че в средата й „има нещо като площад с доста дюкяни и с една часовникова кула”. През 1839 г. руският йеромонах Партений отбелязва за Габрово, че има „часовникова кула с камбана, която се чува в цялото село и ние много се чудехме на това”.

В географския си труд от 1851 г. („Кратка география математическа, физическа и политическа“) Иван Богоров (учител, книжовник, преводач) мимоходом споменава за „чясовник на стлъп” в Габрово. През 1871 г. габровският учител Илия Христович описва по-подробно часовниковата кула, разказвайки, че „в самия център на града, като стражар някакъв, високо ся възвисочава градският сахат, на който при темеля [основата] протичат две чушми, със сладката и бистра вода на които задоволяват си жеджта и пазарчане, и пътници”. През същата година в Габрово пребивава и Феликс Каниц, който споменава за „увенчаната от втора часовникова кула Сахач махала”, явно имайки предвид наличието на стара часовникова кула, разрушена със създаването на кулата от 1835 г.

Тези пътеписи са публикувани в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” на Момчил Цонев и Даниела Цонева, част от историческата поредица „Габрово – живият град“. Може да откриете книгата в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“. В София книгите от поредицата „Габрово – живият град“ се продават в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка. Купете си книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” онлайн от „Български книжици“ ТУК

Д-р Вапцов разказва за величавата кула в Габрово

В спомените си „Габрово след Освобождението“ д-р Константин Вапцов прави характеристика на направата и действието на часовниковия механизъм. Издигната „величаво“ в югозападния край на площада, кулата на градския часовник „заема част от повърхнината на пазарния площад, за което в последно време мнозина настояваха за събарянето му“. Направата на машината му е твърде интересна според д-р Вапцов: „Тя се състои от грубо изковани от желязо назъбени колелета. Не ми е известно кой е изработил и нагласил тази машина. Тя върви сравнително точно. Движи се посредством въже, в края на което е вързан за тежест голям камък. Когато въжето се протрие от работа и се скъса, а общината се бави да купи ново, който навива часовника, е принуден да го върже и възелът бива причина да се разстрои „точността“ на градския часовник“.

Книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ е част от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева. Може да откриете книгата в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“,  а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка.Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК

Книги от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева

Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
Categories История

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. От 1986 до 2018 г. работи в Исторически музей – Габрово, от 1989 като уредник в отдел „История на българските земи през ХV –ХIХ век”. Автор на книгата “Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” (2001 г.). Съавтор на историческата поредица “Габрово – живият град” и книгите „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012).

error: Съдържанието на сайта е защитено от авторско право.