Тодоровден се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост, седмица след Сирни заговезни. Това е един от подвижните през годината празници. На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна.
„Конски Великден“
Народът посвещава Тодоровден на здравето на конете – това е патронният празник на файтонджиите, каруцарите и конярите. Нарича се и „Конски Великден“. Едно време се организирало общо надбягване с коне.
В старо Габрово за Тодоровден: „малка сватба“ или „краваи“
Тодоровден в старо Габрово е бил празник за подпомагане на младите семейства. Известен е с обичая „малка сватба“ или „краваи“. Всяка млада булка, женена през последната година, събира на този ден подаръци и краваи. Всеки дарява обикновен или симиден кравай и подарък. „Гол“ кравай не се подарява, казвали старите габровци. Най-големият и хубав кравай трябва да е от кръстника.
Булката черпела гостите с вино и филийка от симитен кравай, намазана с хайвер и украсена с маслини. Сред подаръците на габровци за булката били тенджери, сахани, тави, тепсии, паници, а в по-ново време – чаши, чинии, сервизи, ножове, легени, чайници.
В неделята след Тодороден булката кани роднини и близки на обяд. На другия ден след „малката сватба“ младоженците вече остаряват и наименованието „млада булка“ не се ползва.