Стефан Проданов Кънев – Николчин е роден в Габрово на 15 октомври 1851 г. в семейството на гайтанджията Къньо Николчин, но важни моменти от деятелната му активност са свързани още с Киев (Русия), с. Самоводене, Търновско, и със София.
„За да посветим живота си трябва да работим доколкото силите ни допущат за освобождението на милото ни Отечество“ – това са думи, които принадлежат на Стефан Кънев, който от 1874 г. е известен и с името Водски, дадено му като деен член на революционния комитет в с. Самоводене, Търновско. Наричан е от съвременниците си още „разбойник в расо“, определян е за един от „най-учени[те] учители“, когото „всякой обичаше и всякой желаеше да се докосне“, защото „все щеше да чуе нещо научно и народополезно“.
Стефан Кънев (Водски) през 1870 г. завършва Габровското училище, а след това като Априлов стипендиант – и Киевската духовна академия. Първото му занятие е свещеничеството – през 1871 г. е ръкоположен в духовен сан, след което служи в с. Копчелии, Габровско. От 1873 –1876 г. Ст. Кънев е главен учител в с. Самоводене, Търновско, където по негова инициатива се създава читалище „Извор” и се слага началото на читалищна библиотека.
В Габровското училище – от Осанна до Разпни го
Стефан Кънев развива и утвърждава учителската си практика и в родното Габрово, където е назначен за учител в Габровската мъжка гимназия от 1 септември 1876 г. и преподава до 16 март 1888 г. По време на този период от учителството му неговото име се свързва със създаването на ученически хор към гимназията, който в празничните и неделни дни пее в черквата „Св. Богородица“.
Особено колоритно са пресъздадени характера и образа на Ст. Кънев от неговите ученици. Александър п. Симеонов, участник в хора, се впечатлява от проявения от свещеника-учител характер: „Добър, сладкодумен, той беше много обичан от учениците. А какъв певец беше той“. Досьо Витанов споделя: „Нашият духовен отец беше млад свещеник […] поп Стефан Кънев, който ни научи на нотно пеене и образува първия черковен хор при черквата „Св. Богородица“.
Въпреки че е определян за „голям авторитет в училището“, неговото поведение е интерпретирано от „Осанна“ до „Разпни го“, т. е. от възхвалата до укоряването. С по-свободно и добронамерено чувство за хумор Ст. Бончев (ученик през 1883-1888 г., по-късно виден български геолог) коментира в спомените си – Ст. Кънев „пееше отлично, гуляеше безпримерно, говореше увлекателно, но се възбуждаше лесно и се държеше спрямо нас надменно“.
Вълшебният глас на Стефан Кънев го спасява от бесилото
Стефан Кънев създава приятелства, които го вдъхновяват, подпомагат развитието на неговата висока култура и ерудиция, въвличат го в нови дейности. Стефан Стамболов, Матей Преображенски, Бачо Киро Петров, Никола Кабакчиев, Атанас Бендерев, Георги Измирлиев, Тодор Лефтеров са личности, вписали имената си в изявите на националноосвободителното ни движение. Те са част и от неговия живот, белязан през втората половина на 70-те години на ХIХ век от участия в различни събития. Спомените на Атанас Бендерев са свидетелство за срещите с него по време на посещенията им в с. Самоводене, за работата на Ст. Кънев като член на самоводския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание от 1876 г. в този Търновски край. Вероятно в края на февруари или началото на март 1876 г. той се завръща в Габрово, където с цел да прикрие революционната си дейност продължава да реализира своите свещенически длъжности. По свидетелството на Юрдан Теодоров, член на Извънредния съд в Търново, по време на въстанието Ст. Кънев е арестуван и заедно с други габровци е изпратен в Търновския затвор, но по-късно освободен поради липса на уличаващи го доказателства. Краеведът Илия Габровски разказва, че спасениято му е благодарение на цигулката, която взема със себе си в затвора. Неговото „хубаво и сладко“ свирене и „вълшебен глас като славей“ впечатляват не само каймакаминът Йорданчо Хаджибакалооглу, според който „това гърло въжето не трябва да души, то трябва да пее за слава на бога […]. Такъв човек зло не може да върши“.
„Това не е свещеник, а разбойник в расо“
По време на Освободителната война Ст. Кънев участва във формирането на опълченските дружини в Габровско. Сам извършва и църковния обряд по заклеването на доброволците, действие съхранено в спомените на руски офицер: „В продължение на девет дни се явиха 100 доброволци. Тях [ги] заклеваше в старата църква един млад свещеник, възпитан в Русия“.
След Освобождението се посвещава на учителството – продължава да преподава в Габровската мъжка гимназия, чиито занятия са възстановени през есента на 1878 г. Обучава ученици освен по свещена история и факултативно по нотно пеене.
През 80-90-те години Ст. Кънев се изявява като либерал и е сред изявените габровци-стамболовисти, членове на Габровското либерално бюро – активна част на създадената от Стамболов Народно-либерална партия. При посещение на княз Александър Батенберг в Габрово на 7 юли 1881 г., който е на агитационна обиколка из България, Ст. Кънев е сред габровците, заявили защитата си на Търновската конституция. Той прави впечатление на руския дипломатически представител в България Михаил Хитров, придружаващ Батенберг, с твърдото и непоколебимо държание, заради което възкликва: „Това не е свещеник, а разбойник в расо“.
Стамболов: „Ти не си за Габрово, а за София“
Няколко години по-късно, когато Стефан Стамболов вече като министър-председател, преминава през Габрово – той чува гласа на Стефан Кънев, познанството с когото датира от самоводския му период и заявява: „Ти не си за Габрово, а за София“. Освен с хубавия си глас като „камбана“, той впечатлява и него с изпълненията на цигулка. Изпратен от много габровци до края на града при Падало, през 1888 г. заминава за столицата и със съдействието на Стефан Стамболов габровският свещеник е назначен за ръководител на хора при църквата „Св. Неделя” (тогава катедралата „Св. Крал“).
В София Стефан Кънев има многообразие от изяви. Преподава до 1894 г. в Софийската мъжка гимназия. Известно време е свещеник и преподавател във Висшето военно училище. Активна е неговата музикална дейност, която популяризира името му между хората на изкуството. Има приноси в популяризиране на българската народна песен. Той е един от първите записвачи на традиционни песни от родния Габровски край, които под заглавие „Народни песни с мелодии от Габрово“ са публикувани в Сборник за народни умотворения през 1891 г. Занимава се и с преводи на църковна книжнина – превежда от руски книгата „Свещенна история на Вехтия завет“, издадена през 1883 г. в Русе.
Стефан Кънев умира през 1910 г. в София.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете сециалната страница за книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ в Онлайн музей на Габрово
Купете си книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ онлайн от следните книжарници: