
Сирни заговезни са последният ден преди Великия пост. Празникът е с променлива дата, но винаги е седем седмици преди Възкресение Христово (Великден). Време за прошка, за хамкане с халва, за карнавал и Олелийня, начало на пролетта.
В православния календар е Неделя Сиропустна или „неделя на всеопрощението“. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:15). Празникът се чества седем седмици преди Великден, поради което сменя датата си всяка година, но винаги е в неделя.
Олелийнята – карнавалът на старо Габрово
Любопитен факт е, че това е оригиналното време на габровската карнавална традиция в миналото – в съботата преди Сирни заговезни в Габрово се провеждала традиционната карнавална „Олелийня“. В други части от страната това е времето на кукерите, а в Западна Европа и до ден днешен по това време се провеждат карнавалите. Габровският карнавал се измества от времето на Сирни заговезни през май заради празника на града, 17 май е Денят на Габрово.
Искаме и даваме прошка. Време за хамкане с халва
В народната традиция Сирни заговезни са известни с две неща – искането на прошка и хамкането с бяла халва. Традиционните думи на прошката са „Прости!“ („Прощавай!“), а отговорът е „Простено!!!“ („Простен да си“).
Най-голяма радост за децата било „хамкането“ с бяла халва. Халвата се завързвала с конец за тавана, разлюлявала се и всички на трапезата се опитвали да си отхапят от нея, без да я хванат с ръце. След вечерята се гърмяло с пушки, а децата с бомбички и фишеци, с което се ознаменувал краят на зимата и началото на пролетта.