На 10 юли (по нов стил) 1877 г. Габрово е освободено от османска власт. Това събитие е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите (в това число и на габровци), на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси, в които селището ни има значим принос.
Габрово е градът, непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, със зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер. Но габровци записват свои страници с различни прояви и в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на Самарското знаме – светиня. Габровци от състава на конната сотня участват и във финалните моменти от бойните действията на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).
В Габрово вестта за дебаркирането на руската армия при Свищов пръв донася търговецът на риба Колчо Мянков. Още с установяването на щаба на ген. Гурко в Търново, габровци изпращат свои представители с молба за помощ. В среща с генерала учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев му предоставят сведения за събитията в Габровско, както и карта за разположението на турските войски и укрепленията им в региона. „Всички турски власти, до последния човек, напуснали Габрово…, а българите се въоръжили с каквото могат… Околните пътища, които заобикалят прохода, дори не се наблюдават от башибозуците поради страха им от местните жители” – съобщава Гурко в рапорт от 11 юли до главнокомандващия княз Николай Николаевич.
Габрово – най-сигурният тил на Шипка
На 28 юни по стар стил (10 юли по нов стил) 1877 г. Габрово посреща сотнята на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. Гражданството ги посреща с „хляб и сол”, с много цветя. Женското дружество „Майчина грижа” дарява бойците с 200 чифта бельо и други необходими вещи. За няколко дни в Габрово пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада.
Под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински е сформиран Габровския отряд със задача за овладяване на Шипченския проход. Да атакува Шипченските позиции от юг в комбиниран план заедно с Габровския отряд е задача, възложена на ген. Гурко, който трябва да премине през Хаинкьойския проход и оттам да настъпи по линията Казанлък – Шипка. Причината за неуспеха при първата атака за овладяването на прохода е три пъти превъзхождащият противник, добре укрепените позиции, некоординираните действия на руските отряди от север и юг.
Шипка е овладяна едва при третата едновременна атака на 19 юли, след която завършва окончателното освобождение на територията на Габровския край. Започват няколкомесечните боеве за удържането на прохода в руски и български ръце.
През всичките месеци на войната, приспособилото се към военните обстоятелства Габрово е „оживено от ненормален, трескав живот”. Градът впечатлява с множеството народ, движещ се във всички посоки, незамлъкващия говор, тропота на преминаващи коли и оживената търговия.
На 1 (13) юли в Габрово пристига полковник Орлов, командир на 30-ти Донски казашки полк, който разпорежда поправката на пътя за Шипка, възложена от Главното командване на ген. Виктор Д. Кренке. Още същия ден на призива се отзовават около 500 души от околните габровски села, организирани са допълнително още 150 души. За кратък срок е завършен шосеен път от 11 версти (11, 7 км), позволяващ превозването на артилерия и тежки товари. Осигуряват се товарни и впрегатни животни за прекарване на хляб, вода и бойни припаси в Балкана. Съставено е подробно описание на пътищата и подстъпите към Шипченския проход, осигурени са надеждни водачи сред местното население, започва възстановяването на телеграфната линия.
Много бързо в Габрово е сформирана и доброволческа чета от 300 души – оцелели въстаници от Априлското въстание, съмишленици на комитетските съзаклятия, ученици от Априловска гимназия, начело с Пенчо Манафов. Освен като охрана на работещите по разширяване на пътя Габрово – Шипка, четниците действат за разпръскване на башибозушки части в Севлиевско, докарват укрити от неприятеля храни, осигуряват движението на руските обози към Балкана.
Габрово в помощ на ранените войници и опълченци
През месеците на войната Габрово е превърнато в голяма болница. Сградата на Априловата гимназия, девическото училище в Дечковата къща, Девическият манастир, къщата на учителя Илия Христович са оборудвани в медицински заведения за руски офицери и войници, български опълченци, бежанци, лекуват се дори турски войници, ранени след боевете на Шипка. В гимназиалното здание се създават отлични условия за организиране на операционни и превързочни кабинети. Те са оборудвани изцяло с легла, дюшеци, възглавници и покривки от габровските жени, които раздават на ранените тютюн, вино, овощия. Само три дни след пристигането на болничните транспорти в Габрово са настанени първите 308 души тежко ранени бойци. Ежедневно към габровските болници са изпращани по 15 души ранени и болни.
Габрово и габровци в помощ на бежанците от Южна България
Особено труден момент за преодоляване е струпването на хиляди бежанци, принудени да напуснат родните си места. В Габрово тяхното число в края на м. юли наброява над 20 хил. души. Болшинството са от Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, Калоферско, Сопотско. Много от тях не само гладуват, но нямат и най-необходимите дрехи, постелки, покъщнина. Само в м. Падало се събират до 3 500 – 4 000 души, които търсят помощта на габровци. Предвидена е безвъзмездна помощ за неспособните да изкарат прехраната си с труд стари хора, които заедно със сираците наброяват около 4-5 хил. души. Затова в Габрово е предприета инициатива за устройване на специален приют за сираци и болни, в който за около една седмица са приети 235 души.
Опълченците от Габрово
Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 души са те от Габровския край, над 600 души от Габровския регион. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села, от които общо 167 габровци са удостоени по храброст и наградени с ордени. 143-та годишнина от освобождението на Габрово и Шипченската епопея, както и всяко следващо честване принадлежи не толкова на миналото и историците, колкото на бъдещето на България и на бъдното й трайно присъствие в духовната общност на европейските страни и народи.
На изображението: Влизането на руските войски в Габрово – художник Феликс Каниц, гравюра Август Даугел.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
10 юли 1877 г. – Освобождението на Габрово
Любопитни разкази от месеците на Руско-турската освободителна война, свързани с Габрово, може да прочетете в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)”, част от историческата поредица на Момчил Цонев и Даниела Цонева „Габрово – живият град“.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева може да откриете в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“, а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка:
Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.