На 8 юли честваме Свети Прокопий – празник на меда, пчелите и пчеларите. Светецът е закрилник на пчелите, пчеларите и меда.
Етнографски музей на открито „Етър“ разкрива повече за празнуването на Свети Прокопий според старите български обичаи:
В ранно утро жените на пчеларите изпичат два обредни хляба, за да събират пчелите много мед. Преди да е изгряло слънцето, за да сварят пчелите в кошерите, пчеларите занасят хлябовете в пчелина. Питите се прекадяват три пъти с тамян, намазват се с мед и се раздават за здравето на семейството и общността, да се роят пчелите в кошерите, да има плодородие през годината. Пчеларите вземат от всеки кошер по малко от новия мед за лек, защото се вярва, че първият мед, който извадят, има магически свойства и с него се лекуват всякакви болести. После всички отиват на църковна служба, посветена на св. Прокопий, носейки по паничка мед за освещаване, която се оставя да пренощува в храма.
Пчелите са помощници на Бога
В народната вяра пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бога. Благословени са да създават меда. Дори и злите сили не им пакостят, заради любимата си храна. Затова болестите, злосторните същества, орисниците, вилите и самодивите биват умилостивявани с мед или медени питки. С този мед мажат питката в чест на Баба Шарка. От него слагат на челцата и бузките на децата, момите и невестите, за да ги пази от лоши очи или урочасване, за да им е сладък животът.
Житието на Свети Прокопий
Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като езичник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклетиан, който го оставил в своя дворец. След време царя го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните – да ги лишава от имот и да ги предава на съд. На път за Александрия обаче се извила силна буря. Неаний видял във въздуха светъл кръст и чул глас да го призовава към вярата в Христа и да му казва: „Чрез тоя знак побеждавай враговете си!“ Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, приличащ на оня, който видял във въздуха. Когато кръстът бил готов, на него веднага се появили образите на три лица с еврейски надпис: на горната част бил образът на Спасителя, а отстрани – архангелите Михаил и Гавриил. Неаний разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.
Когато Диоклетиан научил, че Неаний е станал християнил, се разгневил и заповядал на Юст, управител на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а ако не го послуша да го предаде на мъчения.
Юст пристигнал от Кесария и съобщил царската повеля. Неаний признал, че е християнин и заявил, че е готов да отиде на смърт заради вярата си. След това отвързал войнския си пояс и го хвърлил в знак на отричане от царската служба. Неаний бил измъчван и хвърлен в тъмница, където същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи „преуспяващ“).
Мъченията над Прокопий продължили и най-сетне бил посечен с меч. Св. великомъченик Прокопий завършил земния си път в 303 година.
По информация от ЕМО „Етър“ и pravoslavieto.com