Откъс от статията „182 години след рождението на Васил Левски – познаваме ли добре неговия живот и дело?“ на историка Даниела Цонева. Пълния текст на статията може да прочетете във в. „100 вести“ от 18.7.2019 г.
На 6 юли по стар стил (18 юли по нов стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви се ражда синеокото момче, което в следващите десетилетия ще се изгради като безспорно най-авторитетния водач на националната ни революция – Васил Иванов Кунчев, наречен Левски.
Липсват автентични документални свидетелства за рождената дата на Левски, историците я „откриват“ по спомените на негови близки родственици, които са записани след 1878 г.
Левски – „роден два-три деня преди или след Петровден“
Първият му биограф Георги Яковлев Кирков издава през 1882 г. брошурата „Васил Левски (Дяконът)“. През 1883 г. Захарий Стоянов създава втората биографична книга за Левски. Книга за „Васил Левски Дяконът” издава през 1895 г. и Стоян Заимов. Първите двама бележат, че той е роден около Петровден в 1837 г. без посочване на конкретната дата. Заимов пише най-конкретно за времето на неговото рождение: „Той се е родил на 6 юли 1837 г. в Карлово” (18 юли по нов стил). На 6 февруари 1898 г. върху страниците на в. „Юнак” опълченецът Иван Кършовски публикува поредната биография на Апостола, в която сочи като рождена дата 26 юни 1837 г. Две години по-рано – през 1896 г. един от първите български историографи Георги Димитров във втори том на своята история „Княжество България” сочи за рождена дата 26 юни, позовавайки се на сведения, получени от Андрей Начов, съпруг на сестрата на В. Левски – Яна. Всички са единодушни – неговото раждане се случва около Петровден. Или както пише З. Стоянов – „Два-три деня преди или след Петровден” или по стар стил това е 29 юни.
Уточняването на рождената дата на Апостола се дължи на историка Димитър Страшимиров, разпитал през 1895 г. обстойно живите все още негови роднини по повод откриването на паметника на Левски в София. Особено полезен е споменът на първия му братовчед и съименник Васил Караиванов. За опорен пункт е взета сватба от лятото на 1837 г. Според църковния катехизис (книга за основните положения в християнското учение) преди Петровден сватба не се прави (т. е. по време на пости). Изчакана е неделята – тогава 4 юли. Иван и Гина Кунчеви са определени за т. нар. побащини (стари сват). Но Гина не участва във сватбата – или е вече родила, или не е в състояние да присъства. Изключва се раждането да е станало преди сватбения ритуал – иначе би се запомнило сливането на двете събития. Най-вероятно очакваното дете се ражда два дни след сватбата (според сведения на роднинския съвет) на 6 юли 1837 г.
Относно годината на рождението проф. Пламен Митев от Софийския университет коментира, че освен „официално възприетата 1837 г., през последния четвърт век са лансирани поне още две възможности – 1843 и 1846 г. И проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет, потвърждава: „преглеждайки всички познати свидетелства за рождението на Левски, сам се убедих, че наистина става дума за 1837 г.”.
Нов и стар стил на датите – как да се ориентираме?
Бележка на редакцията: Въпреки че реалната дата на рождението на Левски е 6 юли, честването се извършва на 18 юли по т.нар. нов стил. През 1916 г. България преминава от Юлиански към Григориански календар, което налага „преизчисляване“ на историческите дати – така, „стар стил“ се наричат датите по Юлианския календар, а „нов стил“ – датите по Григорианския календар, валиден и до ден днешен. За историческите събития, случили се между 1 март 1800 и 28 февруари 1900 г. към датите от Юлианския календар се прибавят 12 дни, за да се преизчислят по новия Григориански календар – например рождението на Левски, 6 юли по стар стил, става 18 юли по нов стил; обесването на Левски, 6 февруари по стар стил става 18 февруари по нов стил). Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. Обесването на Левски, случило се на 6 февруари 1873 г. по стар стил, традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил.
По темата с преминаването от Юлиански към Григориански календар може да прочетете две статии от Уикипедия: Приемане на григорианския календар; Стар и нов стил.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Апостола на свободата Васил Левски и Габрово
Васил Левски и връзките му с Габрово (хроника на събитията)
Памет за Левски: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си“
Васил Левски (гипсов паметник): Статия в Онлайн енциклопедия Габрово Gabrovowiki
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА