На 8 ноември по стар стил (или 20 ноември по нов стил) 1867 г. е роден д-р Петър Цончев, най-големият габровски историограф, автор на монографичните изследвания „Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) и „Из общественото и културно минало на Габрово” (1934 г.). Д-р Цончев е инициатор и дългогодишен председател на учреденото през юли 1920 г. Историографическо дружество.
Какъв е бил д-р Цончев и каква е била огромната му роля за Габрово споделя в своите спомени „Габрово след Освобождението“ д-р Константин Вапцов, издадени в историческата поредица „Габрово – живият град“:
„Когато се говори за Габрово след Освобождението, не може да не се спре вниманието ни върху маститата [виден, крупен – бел. състав.] фигура на д-р Петър Цончев, който пръв обърна внимание и събуди интерес у габровци върху историческото значение на родния ни град. Той положи грамадни усилия да се запазят за поколенията всички ценни документи, свързани с историята на Габрово. Затова му помогна много и качеството му на околийски лекар в града, която служба го постави в тясна връзка с населението на околията, а много села (Боженци, Кметовци, Нова махла и др.) са имали грамадно значение за стопанското и духовно развитие на Габрово. От друга страна, не само защото дълги години беше единствен лекар в града, но и качеството му на добър лекар даваше на д-р Цончев тежест между гражданството и всички с готовност се отзоваха на поканата му да се образува в Габрово историографско дружество [през 1920 г. – бел. състав.], което да направи всички проучвания и събере всички материали, важни за миналото на Габрово.
Пример за историографска дейност даваше лично сам д-р Цончев, който въпреки претрупаността си с професионална работа, намираше време да работи върху историята на Габрово. Този си колосален труд той оформи в два големи тома: „Из стопанското минало на Габрово” [от] 1929 г. и „[Из] общественото и културно минало на Габрово” [от] 1934 г., най-ценният принос в тази област.
Повече за поредицата „Габрово – живият град“ прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово
Преселването му в София го накара да скъса с медицината и да се отдаде на академична дейност. Там той стана за кратко време и директор на Дирекцията на народното здраве. Когато при идването му в Габрово го попитах защо си е дал оставката, той ми каза буквално следното:
– Абе, щяха да откраднат и мене заедно с креслото ми. Събрали са се там всичките все отбор хайдуци. От кого да се пазя по-напред?
Това говореше за чистотата на нравите след Освобождението, когато писарят в гимназията Хаджият не пишеше в дома си с молива, който му служеше в канцеларията, защото бил държавен и си купуваше свой за личните си нужди.
Повече за живота на д-р Петър Цончев прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово
Д-р П. Цончев почина внезапно от сърцето си, на доста напреднала 76-годишна възраст. Навярно той би живял още много години, ако не беше тъй чувствителен към социалните неправди и неприятностите, които тъй често му поднасяше животът.
Има много добри хора на земята, ала мъчно се намира човек, за когото с напълно спокойна съвест може да се каже „добър човек беше”, затова споменът за него в Габрово преминава в поколенията и ще се запази като величав образ от следосвободителната епоха.
Вечна му памет!“
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Златев“ и „Том 1″