След 25-годишно прекъсване археологическите разкопки в местността Градище са възобновени. Археологическо проучване е финансирано от Община Габрово.
Археологически находки още в първия ден на разкопките на Градище
Още в първия ден от разкопките на около 25 м северно от Базиликата, археолозите се натъкнаха на интересни находки. Малки пластини от цветен метал – бронз, наподобяващи монети. На 10 – 15 см от съвременния терен беше намерен железен предмет с дължина 18 см Това е стилос – писало, което се ползва за писане върху восък. Още от Античността при обучение на децата и в канцелариите са ползвали този метод. Малки дървени кутийки са запълвани с восък, върху който с острието се е пишело. С обратната страна, която е като лопатка, восъкът се е заглаждал, за да се пише наново.
Предметът е от 5 – 6 век и обнадеждава научния екип за разсъждения в няколко посоки. Дали там се е намирала сграда, в която са обучавани децата от самия град, административна или духовна сграда, предстои да се определи, с напредването на теренните проучвания.
Екипът, който започна работа на 10 юли, е ръководен от проф. дин Казимир Попконстантинов – преподавател по археология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, доц. д-р Росина Костова – преподавател по Византийска археология в същото висше учебно заведение и Росен Йосифов – археолог в РИМ – Габрово. Разкопките са възобновени от Община Габрово и Регионален исторически музей – Габрово.
Късноантичната крепост Градище – „пазителката на прохода“
Археолозите датират крепост Градище като късноантична и ранносредновековна (4-6 век). В нея са открити златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306 – 337г. н.е.) и Юстин II (565 – 578г. н.е.)
Габровци наричат крепостта ”Пазителката на прохода”, тъй като тя е издигната по време на Римската империя, за да охранява главния път през Шипченския проход и да спира варварските нашествия. Тя е била единствената крепост в тази част от римската провинция Долна Мизия (днешна Северна България).
Това било типично укрепено селище за онова време. При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4км, която е обграждала крепостта, 42 гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепост Градище се е намирал главният храм, построен през 4 век, а малко по-късно към него е изградено и помещение за кръщене, т.нар. баптистерий.
Крепостта Градище е разрушавана и възстановявана многократно и престава да съществува след падането на България под турско владичество. Днес съществуват и са запазени само останки от някогашната крепостна стена, както и основите на храм, в който са били съхранявани мощите на светец. През 80-те години на 20 век са извършени разкопки и реставрация на част от стените на крепостта.
Използвана е информация от Община Габрово и Visit Gabrovo