15 септември невинаги е бил първият учебен ден в българските училища. Кога е започвала и свършвала учебната година от Възраждането до ден днешен научаваме от исторически данни, предоставени от Националния музей на образованието – Габрово.
Учебната година през Възраждането по нищо не прилича на учебната година в днешно време. Колко ще продължи обучението на децата често зависело от самите учители или дори от това дали децата са заети със земеделска работа на полето.
На училище от Димитровден до Гергьовден
В килийните училища, възникнали в края на XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите, които са свещеници или занаятчии. На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.
Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.
От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.
На Петровден, в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.
Ако работиш на полето, почваш училище 2-3 месеца по-късно
За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.
След Освобождението – от 1 септември на училище
През 1879 г. Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.
В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.
Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.
От 20-те години на ХХ век учим от 15 септември
Образователният министър Стоян Омарчевски (1920-1923) извършва редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни. Датата 15 септември се запазва до 1949 година.
По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия завършват на:
- 28 май за селските първоначални училища
- 4 юни за селските начални, прогимназии и основни
- 11 юни за градските начални, прогимназии и основни
- 22 юни за градските гимназии и средни училища.
По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.
Съветската образователна система – неприложима у нас
От 1952 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА