На 1 февруари, Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, ще си припомним за трима министри и един народен представител от Габровския регион, които получават присъдите си на 1 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд. Две от присъдите са смъртни и са изпълнени веднага.
Първи състав на Народния съд издава присъдите на трима министри от Габровския регион – ген. Руси Христов Русев от Габрово, Иван Киров Вазов от Севлиево и Никола Мушанов от Дряново. Втори състав на Народния съд издава присъдата на един местен депутат – Минчо Димитров Ковачев от Габрово.
Припомняме ви, че на 1 февруари 1945 г. са произнесени първите присъди от т.нар. Народен съд над регенти, царски съветници, министри и депутати. Денят остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици, изпълнени веднага – още в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Първи състав на Народния съд издава присъдите на регентите, бившите съветници на цар Борис ІІІ, министрите от кабинетите от времето на Втората световна война. Втори състав на Народния съд издава присъдите на народните представители от ХХV Обикновено Народно събрание.
Ген. Руси Христов Русев от Габрово – бивш военен министър, осъден на смърт
Руси Христов Русев от Габрово – 57-годишен, генерал от запаса, бивш министър на войната от 14 септември 1943 г. до 2 септември 1944 г. Това пише за габровеца в присъдата на Първи състав на Народния съд. На 1 февруари 1945 г. той е признат за виновен и осъден на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на цялото му имущество в полза на държавата.

Руси Русев е роден на 27 ноември 1887 г. в Габрово, завършва Военното училище в София (випуск 1909 г.). През Балканските войни и Първата световна война е командир на батарея в 4-ти артилерийски полк. От 1936 г., вече като генерал-майор, заема поста на главен инспектор на въоръженията в министерството на войната, на който с малки прекъсвания остава до 1942 г. През този период генерал Русев осъществява превъоръжаването на Българската армия със съвременно военно оборудване и техника. Той води тайните преговори с Германия, довели до отпускането на многомилионни военни кредити от Берлин през 1938 и 1939 г. Сключва договорите с отделните германски концерни, производители на оръжие, и лично осъществява качествения контрол на доставките, поради което до началото на Втората световна война често е в Германия. През есента на 1943 г. генерал-лейтенант Русев поема поста на военен министър в кабинета на Добри Божилов и впоследствие в този на Иван Багрянов.
Генералът от артилерията Руси Русев е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.
Иван Киров Вазов от Севлиево, бивш министър на търговията, промишлеността и труда, осъден на смърт
Д-р Иван Киров Вазов от Севлиево – 53-годишен, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 14 септември 1943 до 1 юни 1944 г. и бивш народен представител от ХХV Обикновено Народно събрание. Това пише за севлиевеца в присъдата на Първи състав на Народния съд. На 1 февруари 1945 г. той е признат за виновен и получава същата присъда като на ген. Русев – осъден на смърт, 5 млн. лв. глоба и конфискация на цялото му имущество в полза на държавата.
Иван Киров Вазов е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1892 година в Севлиево. Син е на общественика Кирил Вазов и племенник на писателя Иван Вазов.
Вазов учи в прогимназията в Стара Загора, а през 1911 година завършва Военното училище в София. През Балканската война командва рота в 12-и пехотен балкански полк и е ранен при обсадата на Одрин. Взима участие и в Първата световна война в състава на същия полк, а през 1919 година напуска армията доброволно с чин майор.
През 1922 година Иван Вазов завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а през 1924 година защитава докторат в Лайпциг. След връщането си в България е адвокат в Стара Загора, където участва активно в обществения живот като училищен настоятел (1924 – 1931), общински съветник (1932 – 1933), председател на Културно-просветното дружество „Театър“.
През 1940 година Вазов е избран за народен представител. През 1943 година е сред депутатите, обявили се срещу депортирането на българските евреи. През 1943 – 1944 година е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Добри Божилов.
Иван Киров Вазов е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София. Реабилитиран е посмъртно през 1996 г.
Никола Мушанов от Дряново, бивш министър, осъден на строг тъмничен затвор
Никола Стойчев Мушанов от Дряново – 72-годишен, бивш министър без портфейл в кабинета на К. Муравиев от 2 до 8 септември 1944 г. Това пише за дряновеца в присъдата на Първи състав на Народния съд. На 1 февруари 1945 г. е осъден на 1 година строг тъмничен затвор.
Никола Мушанов е роден на 12 април 1872 г. в Дряново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 г. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.
В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври с.г. оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.
Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия. През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.
В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира на 21 май 1951 г. на 79-годишна възраст в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.
Минчо Димитров Ковачев от Габрово – бивш депутат, осъден на строг тъмничен затвор
Минчо Димитров Ковачев – родом от Габрово, живущ в Русе, 68-годишен, индустриалец. Това пише за габровеца в присъдата на Втори състав на Народния съд. На 1 февруари 1945 г. е признат за виновен и осъден на 1 година строг тъмничен затвор и глоба от 100 000 лв., която може да бъде заменена с 6-месечен тъмничен затвор. Народният съд присъжда целия му имот в полза на държавата.
ИЗТОЧНИЦИ: Информацията за присъдите е от сайта и проекта „Народният съд 1944-1945“ на ДА „Архиви“ (вижте повече тук). Биографичните данни са по съответните статии в Wikipedia.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Виртуален музей Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово:
„Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
„Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
„Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн:
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
„Български книжици“ (ТУК)
„Сиела“ (ТУК)
„Хеликон“ (ТУК)
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
„Български книжици“ (ТУК)
„Сиела“ (ТУК)
„Хеликон“ (ТУК)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Купете си книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” онлайн от „Български книжици“ ТУК
Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК