На 28 юни (10 юли по нов стил) 1877 г. Габрово посреща сотнята на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. Идващ откъм Дряново, руският отряд се установява в Попрайкова ливада (днес мястото на ТЕЦ – Габрово). От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. Гражданството ги посреща с „хляб и сол”, с много цветя. Женското дружество „Майчина грижа” дарява бойците с 200 чифта бельо и други необходими вещи.
Приспособило се към военните обстоятелства, през всичките месеци на войната Габрово е „оживено от ненормален, трескав живот”. Градът впечатлява с множеството народ, движещ се във всички посоки, незамлъкващия говор, тропота на преминаващи коли и оживената търговия. Габровските магазинчета, кръчми и новопоявили се ресторанти, постоянен елемент от ежедневието на града, са твърде често посещавани от пребиваващите руски офицери.
За няколко дни в Габрово пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход.
Габрово е градът, непосредствено свързан с действията на Предния отряд на ген. Гурко, със защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, със зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер. Но габровци се включват и в боевете при Нова и Стара Загора. Габровци от състава на конната сотня участват и във финалните моменти от бойните действия на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).
Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 души са те от Габровския край. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села, от които общо 167 габровци са удостоени по храброст и наградени с ордени. С израз на преклонение пред подвига на Българското опълчение на 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в боевете за защита на Шипченския проход, оказал се „заключена врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша. По повод приближаващата 45-та годишнина от Освобождението на България на 7 февруари 1923 г. Общинският съвет потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани на града 522-та живи тогава поборници и опълченци от I до Х дружина и конната сотня, участници в четата на Цанко Дюстабанов. Две години по-късно на всеки от тях са връчени художествено изработени дипломи, подписани от тогавашният кмет Илия Кожухаров.
Освобождението на Габрово е един достоен финал на националноосвободителните борби на българите (в т. ч. и на габровци), на продължилите близо две столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси, в които селището ни има значим принос. В памет и по повод 120-годишнината от това събитие, през 1997 г. площадното пространство зад църквата „Св. Троица“ е именувано „10 юли“ – датата на габровското освобождение по нов стил.
Изображение: Влизането на руските войски в Габрово – художник Феликс Каниц, гравюра Август Даугел.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
10 юли 1877 г. – Освобождението на Габрово
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете сециалната страница за книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ в Онлайн музей на Габрово
Купете си книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ онлайн от следните книжарници: