На 4 януари Българската православна църква чества Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски. На 4 януари 1818 г. Онуфрий Габровски загинал мъченически на 32-годишна възраст.
Онуфрий Габровски е роден в Габрово през 1786 със светското име Матей. Родителите му били благочестиви и знатни и Матей се изучил добре в българско училище. Когато бил на 17 години, от лекомислие и безразсъдство Матей заявил в присъствието на турци, че ще приеме исляма. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир. До наши дни се пази преданието, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.
Монахът решил да се отправи към Света Гора Атонска. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон.
Смирил се в сърцето си йеродякон Манасий, затрогнал се от примера на светите мъченици за християнството. Тогава Манасий тайно напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба – да подготви и него за такъв мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подвизавал усилено под ръководството на този старец. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама хляб и пиел вода с мярка. След като по такъв начин старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия спътник, стареца Григорий, когото изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този подвиг.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък – деня на Христовите страдания – се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил пророка Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт.
На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.
По информация от pravoslavieto.com