Един от най-шарените и весели празници в старо Габрово е Олелийнята, която се провеждала в съботата преди Сирни заговезни.
За Олелийнята разказва д-р Константин Вапцов в спомените си „Габрово след Освобождението“, издадени в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев:
„В събота, през Сирни заговезни, цялата околия идваше на пазар в града. По обяд всички отиваха на „Олелийнята” – събор, дето се продава халва и боза. Там около разни свирачи (обикновено всяко село играеше около свой познат свирач), се извиваха кръшни хора. Обикновено градската община откупуваше градската музика. Щом музикантите засвирваха на пазара и тръгваха към Падалото, всеки бързаше да продаде, каквото е донесъл, и често отстъпваше стоката си на безценица и тичаше на Падалото. Веселието продължаваше, докато почне да мръква. Интересно беше да се гледа как при развалянето на някое хоро (когато свирачът му се умори и спре да свири), всички бързаха да се пуснат и тичаха да се хванат на друго, което играе“.
Книгите от поредицата „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Златев“ и „Том 1″
Любопитни данни за габровската Олелийня представя н.с. Татяна Цанкова, етнолог, директор на Дома на хумора и сатирата:
Олелийня се нарича специфичното празнуване на Сирница в Габрово.
Габровската Олелийня (още от 19 век) е градски празник и представлява сложен многофункционален комплекс от обичаи и обреди, който включва:
1. Пазар за лакомства – 16 вида халва и боза (около часовниковата кула на пазара) . Вик и олелия – оттам Олелийня. Продавачите – маскирани.
2. Площадно веселие – на Падало. Песни и хоро, на което няма табута и се хващат всички (куцо и сакато, даже вдовици и вдовци). Вярва се, че колкото по-буйно се играе, толкова човек ще е по-здрав през годината.
3. Карнавално шествие – в Лъката, наречена „Веселата Хунгария”, квартал, където на 100 м е имало 13 кръчми. Шествието е за плебса и занаятчиите.
4. Маскени балове – под Театъра и в „Майчина грижа”. Те са за едрия бизнес и за хайлайфа. По европейски тертип.
5. Ритуална вечеря, „хамкане на халва”, вързана на конец, обхождане на домовете – кумците искат прошка на кръстниците, младите – от по-старите и всеки е длъжен да прости. „Сладки Заговезни и леки пости!” е всеобщият поздрав.
Тези обичаи се запазват до Втората световна война. Тогава се прекъсва с традицията, прекъсва и карнавалът.
В съвремието част от обичаите са отпаднали, други са видоизменени или преместени във времето.
Справка: Т. Цанкова, „Празнуване на Сирница в Габровско“ – сп. „Български фолклор“, 1988, кн.4.; Т. Цанкова, „Олелийнята в живота на балканджията-габровец“ – сб. „Народна култура на балканджиите“, т.1, Етър, Габрово, 1996, с. 143-150.