Лазарните са „народни сборове”, които събирали предимно младежи в Габрово едно време и се провеждали от Благовещение до третия ден след Великден на Падало и Борово, разказва д-р Константин Вапцов в своите спомени „Габрово след Освобождението“, издадени в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева.
Повече за д-р Константин Вапцов може да прочетете в Онлайн енциклопедия Габрово тук.
Ето и разказът на д-р Вапцов:
Падало беше прочуто и с Лазарнята си. От Благовещение до третия неделен ден след Великден в Габровско играят на определено място и в определен ден „Лазарни”. Това бяха народни сборове, дето се събираха предимно младежи да играят хоро, а разни продавачи на халва, боза, лимонада, а в последно време и кръчмари, изнасяха да продават стоката си. Една от големите Лазарни беше Падалската, която става на втория ден след Великден и то на противоположния край на Падало, а не веднага след като се излезе от града. Така че да отиде човек на Лазарнята, трябваше да измине цялата дължина на поляната – повече от километър път. Тук падалските хлапаци тупаха здравата гостите си от другите махали на града (предимно тези от черковната махала), с което си заемаха и им се връщаше с лихвите следващия неделен ден на Боровската Лазарня, която беше последната за сезона. Тук децата на черковната махла се чувстваха в своя среда и бяха по-смели. Такъв беше характерът на българина. Ако нямаше в дома си с кого да се бие, излиза на улицата да дири противник в лицето на съседа си. Чувал съм хлапе да казва на слугата:
– Петре, днес никой не ме би. Набий ме барем ти.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.