На Велики четвъртък още в ранни зори старите габровци боядисвали (вапцали) великденските яйца. На празничния ден не се работело на полето или вкъщи, за да не падне градушка.
В православната традиция Велики четвъртък е денят на Тайната вечеря на Христос с апостолите. Това е и денят на установяването на тайнството Евхаристия (Причастие). На Тайната вечеря Христос преломил хляба и дал на апостолите да пият от чашата с вино с думите: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете“. Христос тръгва по пътя на Голгота и предава своето пречисто тяло и честна кръв за изкупление на греховете на цялото човечество. Причастяването с неговото тяло и кръв в тайнството Евхаристия служи като вечно напомняне на всички християни за дадената от Спасителя жертва.
Велики четвъртък е денят, в който Христос се моли в Гетсиманската градина, където е предаден от Юда и заловен. „Когото целуна, Той е; хванете Го“ – казва Юда на стражарите. Юда се обръща към Христос с „Учителю“ и го целува. Той предава Христос за тридесет сребърника.
На Велики четвъртък Литургията се извършва по чина на св. Василий Велики, а вечерта на утренята се извършва служба на Страстите Христови, на която се четат 12 откъса от Евангелията, обхващащи събитията от Тайната вечеря до Погребението на Спасителя. Молещите се стоят със запалени свещи, а хорът пее: „Слава на Страстите Твои, Господи!“, „Слава на дълготърпението Твое, Господи!“
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Както Христос умил краката на учениците Си, така в някои катедрални храмове след Литургия епископите измиват нозете на свещениците.
По информация от pravoslavie.bg и pravoslavieto.com. Изображение: pravoslavie.bg