
На Велика събота православната църква възпоменава телесното погребение на Исус Христос. Християнският свят е в очакване на Възкресение Христово.
Според народната традиция на Велика събота се пекат великденските козунаци, краваи и хлябове. Това е и последният ден, в който можем да боядисаме великденските яйца.
На днешния ден се месят великденските хлябове – боговици. Наричат се така, защото са посветени на Бог. Боговицата има пластична украса, преди да се изпече в средата се слага сурово червено яйце, което се пази до иконата и на Гергьовден стопанинът го заравя в нивата, за да пази реколтата от градушка. Козунаците, които се месят в наши дни, заместват обредните великденски хлябове.
Какво разказва Библията за Велика събота
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Велика събота в православната традиция
На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден, Велики петък). Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на „живота на света“ в смъртта.
Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.
Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.
В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.
По информация от pravoslavieto.com и ЕМО „Етър“