Габрово влиза в нова книга на доц. Мартин Иванов за българската текстилна промишленост (1800-1912 г.)

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

В края на 2021 г. се появи книгата „Срещу течението: Българската текстилна промишленост, 1800 – 1912 г.“ на доц. д-р Мартин Иванов, издадена от “Сиела” с финансовата подкрепа на общините в Габрово, Велико Търново, Казанлък, Сливен и Трявна.

Книгата е пример за пръв опит в нашата литература да бъде събрана и анализирана натрупалата се през годините богата, но крайно разнопосочна историческа, икономическа, етнографска и краеведска литература; чрез авторовото проучване процесът на модернизация в България за първи път е разгледан „не само от положителната му страна (развитие), но от неговата противоречива „обратна страна“, криеща много „тъмни петна“, подводни рифове и рискове (болезнена структурна трансформация, реаграризация и загуба на статус за огромни части от населението)“; с използваната богата изворова база и архиви, голяма част от които за първи път са въведени в научно обръщение, изследването се опитва да предложи остойностяване на количествени измерения в процесите през първата вълна на модернизацията.

„Икономическият подем от втората и третата четвърт на ХIХ век влива небивал динамизъм в доскоро глухите и откъснати планински селища. Благодарение на текстилния бум от „периферия“ градчета като Карлово, Казанлък, Габрово и т. н. се превръщат в център на икономическия, но и на просветния и политически живот на българските земи“ – пише Мартин Иванов. Селищата от Габровския край – Габрово, Трявна, Дряново, Севлиево са неделима част от „динамиката на стопанската, културна и политическа модернизация“ в българските земи. Габрово е сред примерите в книгата за активно присъствие в процесите на „текстилния бум“.

Изследването е структурирано в три „неравномерни“ по обем глави и 12 „нееднотипни“ приложения. Вътрешните разчленения на текста „следват логиката на изложението“. Първата глава очертава основите на “текстилния бум“, съпътстващото го съживяване и успешно развитие на земеделието през 20-те до средата на 70-те години на ХIХ век. Стопанското възраждане е резултат от демографските и социални промени, настъпили в българските земи вследствие на реформите, предприети в Османската империя. Втората глава е посветена на дългата депресия и последвалата я реиндустриализация след началото на ХХ век. В изложението й са потърсени причините за продължителната общостопанска и в конкретност текстилна криза, развила се в продължение на три десетилетия, представени са механизмите, довели до успешното възстановяване на индустриалното стопанство, в основата на което лежи модерната фабрична промишленост. В третата глава „фокусът“ е поставен върху „социалните, технологичните и икономическите измерения“ на обстоятелствата в текстилната индустрия. Всичките събрани данни са представени в детайли в 12 приложения, които позволяват да се „възпроизведат и проверят” авторовите изчисления, проследени както в основния текст, така и в приложенията. Общият времеви период, включен при анализа и съставянето на таблиците обхваща периода 1776 – 1912 г.

„Срещу течението: Българската текстилна промишленост, 1800 – 1912 г.“, доц. д-р Мартин Иванов, 2021, изд. Сиела

В обема от над 500 страници Мартин Иванов си поставя за цел да пресъздаде „в дълбочина ежедневието на основните социални групи“ – домашните производители, занаятчиите, фабрикантите, земеделците, които са главни действащи лица в авторовия разказ, както и на интелектуалците, чиновниците, политиците и представителите на свободните професии, които имат отношение и участие в процесите.

Специално внимание е отделено на текстилните индустриалци, които „в една крайно враждебна среда през 80-те и 90-те години на XIX век полагат основите на стопанската модерност на България“. Те са уточнени поименно чрез техните биографии, детайлно представени в Приложение 11. Събрани, обобщени и структурирани са близо 200 биографии с данни за акционери, съдружници и собственици на текстилни предприятия – вписаните в азбучен ред габровци са 86. В отделна таблица са упоменати собственици и акционери на текстилни дружества, за които липсват или има сравнително ограничени биографични данни – сред добавените са още 65 имена на габровски текстилци. В изложението е посочено, че сведенията за габровските и сливенските индустриалци са най-пълни, като „родовата мрежа е възстановена най-подробно за Габрово“. Данните са стандартизирани по конкретни показатели за дата и място на рождение и смърт, семеен произход, образование, роднинство, професия извън текстилната форма, партийна принадлежност, участие в неправителствени организации, заеман пост в публична инстистуция. С изключително значим енциклопедичен и полезен справочен характер е приложението за текстилните фабрики, създадени и действащи в периода 1870 – 1912 г.

В Приложение 9 са представени фабричните „биографии“ на 150 предприятия, като за всяко е вписана годината на основаване, типа на дейност, основният капитал, притежаваната техника, броят заети, обема на производство и кратка историческа справка за неговото развитие. Само за Габрово в предачния и тъкачен вълненотекстилен бранш са посочени 15, в трикотажния – 19, в памучното и ленено производство – две фабрики. Всяка фабрична и личностна биография е съпроводена с посочване на литературните и архивни източници. Интересен е и ракурсът на представени събития, свързани с трудови конфликти в текстилната промишленост. Например за Габрово са предложени осем характеристики на конфликтност, проявена в периода 1905 – 1911 г. Лоши условия на работа, груби отношения към работниците, ниски заплати и дълъг работен ден, събиране на данък занятие са сред причините, предизвикали противопоставяне и несъгласие със собствениците и ръководители на конопената фабрика на Георги Тонков Рашеев, на вълненотекстилните фабриките „Александър“, „Троица“, „Успех“, с участието на различен брой работници, продължили различно време и с частичен успех.

Следосвобожденските десетилетия са период на труден преход, който българите реализират „срещу течението“ и „напук на враждебната среда“. Авторът заключава, че българската вълненотекстилна промишленост е „един от броящите се на пръсти примери на успешен преход от ръчно към машинно производство в „бедната периферия“. Той обобщава, че през трите критични десетилетия след Освобождението, когато „силите на Първата глобализация са най-силни, българската текстилна промишленост излиза от тесните занаятчийски работилнички и прави голямата крачка към машинно фабрично производство“, което е илюстрация и на „текстилния бум“. Това е и времето, когато ръководството на предприятията започва да преминава в ръцете на второто поколение текстилци – за Габрово това са Добри и Димитър Калпазанови, Ганчо Попов, Рачо и Никола Хр. Бобчеви, Георги Т. Рашеев, Александър Заимов и още др.

Кой е авторът Мартин Иванов?

Авторът Мартин Иванов е историк, юрист и специалист по стопанска история. Роден е във Велико Търново. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“ като магистър по история (1994 г.) и Югозападния университет „Неофит Рилски“ като магистър по право (2003 г.). Специализира в университетите на Кеймбридж и Единбург и Националния университет на Ирландия. Защитава докторантура в Института по исторически изследвания (БАН) с дисертация на тема „Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931–1934 г.“ (1999 г.). Година по-късно започва работа като научен сътрудник в същия институт, където работи в продължение на 12 години.

Доц. д-р Мартин Иванов. Снимка: личен архив

Преподава стопанска история в Нов български университет и в Историческия факултет на Софийския университет, във Варненския технически университет, Висшето училище по застраховане и финанси. Сътрудничи на вестник „Век 21“; член е на редколегията на списание „Демократически преглед“ и завежда неговия отдел „История“; част е от редакционния съвет и на списание „История“ на издателство „Аз Буки“. В биографията му се вписват още важни моменти – от 2011 до 2013 г. е председател на Държавна агенция „Архиви“; от 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на културата в служебното правителство на проф. Георги Близнашки; от 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия. Автор е на над 150 научни публикации и 9 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. С Габрово го свързват не само научните му интереси към стопанското минало на селището, но и работата му като хоноруван преподавател в Габровския технически университет в периода 1999 – 2004 г.

Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
Categories История

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. От 1986 до 2018 г. работи в Исторически музей – Габрово, от 1989 като уредник в отдел „История на българските земи през ХV –ХIХ век”. Автор на книгата “Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” (2001 г.). Съавтор на историческата поредица “Габрово – живият град” и книгите „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Председател на сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово".

error: Съдържанието на сайта е защитено от авторско право.