В рубриката ни „История“ Габрово Daily ще ви представя откъси от книгите от поредицата „Габрово – живият град“, издание на Фондация за българска литература и Обществен комитет „Васил Левски“, автори Момчил Цонев и Даниела Цонева. Днес ви представяме откъс от „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“:
Чудим се защо габровци от миналото са били сякаш по-задружни. Животът е бил такъв. Например, след Освобождението всеки гражданин е помагал в гасенето на пожари. Гори една къща, но помагат всички. Но дори в един пожар едно време е имало някои комични ситуации. Разберете какви от откъса от книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“ (2012 г., Фондация за българска литература), част от историческата колекция „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева:
„Когато говорим за пожарната команда, нека кажем няколко думи за пожарното дело в града. Въпреки опустошителните пожари, много години след Освобождението в Габрово нямаше пожарна команда и едва към средата на последното десетилетие от века в общинския бюджет се появи и пожарната команда с командир и четворица пожарникари. Дотогава всеки гражданин беше пожарникар.
Градът имаше първобитна помпа, която се носеше на ръце (да можела да минава навсякъде), която се пазеше в обора на общинския кон – инвентарът на чистителната команда. При пожар отнасяха помпата на мястото му, като често трябваше да се забавят, докато извадят от помпата насадената в нея кокошка. Гражданите се нареждаха един до друг до някой воден източник, обикновено на реката, и подаваха от ръка на ръка пълни менци вода. Тогава развиваха и прикачваха червото към помпата, което се оказваше обикновено пробито на няколко места и пръскаше навред, но не и върху огъня.“
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.