Васил Карагьозов е едно от видните имена в индустрията на Българския Манчестър. Свързваме името му с първата модерна габровска фабрика на Иван К. Калпазанов. Повече за живота на Карагьозов научаваме от книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“, издадена в поредицата на Момчил Цонев и Даниела Цонева „Габрово – живият град„:
Васил Николов Карагьозов е роден на 14 юни 1856 г. в Търново. След дипломирането си през 1881 г. започва да преподава в Габровската мъжка гимназия.
Карагьозов – редом до Калпазанов в изграждането на първата габровска фабрика
С Иван К. Калпазанов се среща на 21 септември 1881 г. През м. декември 1881 г. двамата провеждат успешни преговори с Рихард Хартман от немския гр. Кемниц („Саксонския Манчестър“) и успяват да закупят машини на стойност 11 000 марки. Близо година по-късно (13 и 14 ноември 1882 г.) фабриката на Калпазанов е тържествено осветена и открита – повече за откриването може да прочетете в статията на Габрово Daily тук. Връзките между тях се задълбочават през 1887 г., когато Карагьозов се жени за най-голямата му дъщеря – Деша. След смъртта на Калпазанов (1889 г.) Карагьозов започва да управлява създаденото от наследниците събирателно дружество.
Дарителството на Васил Карагьозов
Карагьозов има голяма дарителска дейност. Предоставя средства за строеж на забавачница в Габрово (1892 г.), за построяване на храм „Св. Йоан Рилски” в с. Бичкиня, 300 лв. за Фонд „постройка на театрално-библиотечна сграда”, 1 000 лв. помощ за Търновското епархийско старопиталище „Св. Арахангел Михаил”, участва в благотворителните кампании на дружество „Майчина грижа”, подпомага с 3 000 лв. настоятелството при църквата „Св. Троица”, с 1 000 лв. ученици от Априловата гимназия по повод тържествата по откриване паметник на благодетеля на Габровското училище. Дарител е на спортен клуб „Чардафон” – Габрово и на Зографския манастир.
През 1933 г. Карагьозов заминава за Атон, а година по-късно приема да стане схимонах под името Вениамин и се оттегля в манастира „Св. Георги” в Зограф. Умира на 28 март 1938 г., Атон, Гърция.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, потърсете книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгите може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.