По повод тържество за 25-годишен литературен юбилей през 1895 г. Димитър Ризов (общественик, политик и публицист) се обръща към Иван Вазов като „национален“ поет. По същия повод и сливенските учители и учителки му поднасят поздравителен адрес с обръщението „Високоуважаему народному поету“. И един чужденец – американският президент Франклин Рузвелт – в свое писмо от февруари 1913 г. го нарича „National Poet”. Въпреки че критиката „не щади“ творчеството му, той завинаги остава в литературната ни история сред любимите писатели на народа. През 1917 г. Александър Кипров, журналист и белетрист, го определя за „патриарх на българската литература“.
Поетът и писател Иван Вазов е роден на 27 юни (нов стил 9 юли) 1850 г. в Сопот. В творческия си живот нерядко се подписва и под псевдонимите Пейчин, Боянец, Белчин, Т. Габровски и др. На него принадлежат думите: „Аз пях за България, защото я обичах“. Още когато е на 20 години е отпечатано първото му стихотворение „Борба“ (1870 г.). Първата му стихосбирка е „Пряпорец и гусла” (1876 г.), последвана година по-късно от „Тъгите на България” (1877г.), “Избавление” (1878 г.). През 80– 90-те години на ХIХ век се появяват „Епопея на забравените” (1881-1884 г.), повестта „Немили – недраги” (1883-1884г.), романът „Под игото” (1889-1890г.). Оставеното огромно и многостранно литературно наследство включва още разкази, комедии, драми, пътеписи. Иван Вазов оставя трайни следи в българския обществено-политически и културен живот след втората половина на ХIХ и първите десетилетия на ХХ век.
Изпратен да учи търговия в гр. Олтеница, Румъния, много скоро той заминава за Браила, където се свързва с българските революционни емигранти. Вазов е сред посетителите на кафенето на габровеца Дончо Стоянов Бойновски (баща на военния ръководител на ботевата чета – Никола Д. Войновски) в Галац, чиято атмосфера писателят пресъздава в пиесата „Хъшове” (1884 г.). Дончо Бойновски е сред организаторите на опита за въстание от 1862 г. Поради неуспешния му развой е принуден да остави „дюкян пълен със стока” и да напусне семейството си. С фалшиво тескере преминава Дунава и се установява в Галац, където до 1874 г. е част от българската революционна емиграция, а кафенето му в града е убежище на хъшове.
Младият Вазов не само е пряк свидетел, но и участник в проявите на националноосвободителното движение от 70-те години на ХIХ столетие (член е на сопотския революционен комитет и на Българското централно благотворително общество), включва се и в процесите за следосвобожденското възстановяване на българската държава. Свищов, Русе, Берковица, Пловдив, Цариград, Одеса са селищата, свързани с неговия активен обществен и политически живот след 1878 г. Десет години по-късно Иван Вазов се установява в София, където има повече възможности както за изява на политическата сцена (народен представител в VIII и IХ Обикновено народно събрание, от август 1897 до януари 1899 г. е министър на народното просвещение в кабинета на д-р К. Стоилов), така и за ново литературно творчество.
Иван Вазов и Габрово
Но Вазов е свързан и с Габрово. Той посещава града ни и Габровския край два пъти – през 1901 и 1921 г. В два от своите повече от 50 пътеписа и пътеписни бележки Вазов се впечатлява както от природата на Балкана, така и от габровци и техния град. В средата на юни 1901 г. в продължение на четири дни Вазов е гост на Соколския манастир, „балканска светиня”, разположена според думите му „всред глухите недра на Стара планина, всред чаровните балкански зелени самотии, в една от най-разкошните гънки на северния склон на тая планина”. Макар и по-пестеливо, той пише и за историята на този старопланински манастир, където в последния ден на „уединен живот” и „пустинническо съществуване” се среща с „една многобройна и мила дружина от приятели из Габрово”. От това си посещение в Габрово Вазов е записал на 18 юни в Паметната книга на Априловска гимназия своите „искрени благопожелания за успеха на това учебно заведение, както и на тоя архибългарски и прекрасен град Габрово, люлка на новобългарското образование”.
След почти десет години, в средата на август 1921 г. Иван Вазов е отново в Габрово – „мил на българското сърце балкански град”. „Големи сгради, високи комини на двайсетина фабрики. Това е българският Манчестер” е първата му характеристика за града. Появата на файтона с писателя, придружен от семейството на директора на Плачковската мина, възбужда „любопитството” на габровските граждани. „Културност и добре развит икономически живот”, „красивото величествено здание” на читалището, гимназията в „града на Априлов, където винаги е имало и духовен живот”, „будното и предприемчиво население” с известната му „нотка на шеговитост и гасконщина” са „любопитните неща”, които формират у него особено отношение към „тоя интересен град”. Между Габрово и Вазов се създава една силна духовна връзка, намерила проявление в пътеписните му текстове. Днес името му носят едно от габровските училища в кв. Маркотея и една от улиците в ценралната градска част.
Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева може да откриете в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“, а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка: