Габровци преживяват 9 епидемии от чума, холера и тиф през 19 век

Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:

Автор: Даниела Цонева, историк, съавтор на поредицата „Габрово – живият град“, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово. Текстът се публикува със съкращения от статията „За ограничаване на епидемиите през XIX в. габровци са предприемали превантивни и социални мерки“, в. „100 вести“, 30 март 2020 г., бр. 62.

В своето над 8-вековно развитие Габрово и габровци изживяват различни по своето естество преживелици – природни, епидемични и  исторически. Още  от последните десетилетия на ХVIII век върху страниците на тефтери, църковни книги, в писма, пътеписни трудове или в книги на български и чужди автори се откриват летописни бележки с ценни данни, които илюстрират  преживяното от жителите на дадено селище.

Конкретни данни за природни преживелици, сполетели габровци, има от 80-90-те години на ХVIII век, когато са засвидетелствани няколко земетресения (10 и 16 април 1785 г.), наводнение (май 1788 г.), слънчево затъмнение (май 1785 г.), големи слани (май 1785, май 1788 г.) и силна градушка (1791 г.), които унищожават реколтата, предизвикват изсушаване на лозята и изгарят черничевите дървета, настъпва и глад (1795 г.), поради който се повишават цените на  житните култури.

19 век също започва със земетръс – според неизвестен летописец на 14 октомври 1802 г. „играла земята“, а през 1810 г. отново „голям глад“ измъчва Габрово. Големи и продължителни снеговалежи, нови земетресения, лунни затъмнения, появата на „опашата“ звезда (комета), наводнения от придошлите води на р. Янтра сполетяват габровци и впечатляват  летописците, които ги хроникират за поколенията. Но този век е белязан и с появата на няколко големи епидемии, характеризирани като „чумавото“, „голямото чумаво“, „третото чумаво“.

Общо до Освобождението или за време от около 60 години габровци изживяват и преодоляват девет епидемии,

за които според изворите не може да се определи някаква цикличност в годините. Но най-честите случвания се отчитат през години, завършващи на едно, пет и осем. А най-много са заразите, прераснали в епидемия през 30-те години на ХIХ век.

„Голямото чумаво“ през 19 век

Първата година, записана в летописа на Габрово с появата на чумна епидемия, е  1814 г. За  нея историографът д-р Петър Цончев бележи, че габровци са я запомнили като „голямото чумаво“. Приписка върху страница от църковна книга „Псалтир-Часослов“, издадена в Москва през 1813 г. и съхранявана днес в габровската църква „Св. Троица“, свидетелства за появила се в Габрово холера през август 1821 г.

По-подробни данни за разпространението на  голяма  епидемия са съхранени от 1831 г. През юни с. г. в Габрово пристигат бежанци от Търново, които бягат от появила се в старата престолнина чума. Болестта се пренася и върху габровци – първите заболели са установени през август 1831 г. Изплашените жители на Габрово „се разбягват по околните колиби“, пише д-р Цончев.

Страхът от заразяване  сред габровци е толкова голям, че „никой не смеел да присвои чужда вещ, дори намерени пари“. Хората избягват да се срещат, ограничават размяната на пари или „[в]земане-даване“ се извършва само „след като парите, били накисвани в силен оцет“. Това е свидетелство, че старите габровци познават дезинфекциозното действие на оцета.

Поетът и писател Петко Р. Славейков, габровският учител Райчо Каролев, както и историографът на Габрово д-р П. Цончев бележат, че  духовникът и учител Гаврил Рилец, който през 20-те-началото на 30-те години на 19 век преподава в Рилския метох и килийното училище при църквата „Св. Троица“ в Габрово,  умира през 1831 г. от чумата, разпространила се през лятото на  с. г. в селището ни. Христо Темелски от Църковния институт и архив в София опровергава  смъртта на Гаврил Рилец и твърди, че той преодолява тежкото заболяване, тъй като съществуват писмени  данни за негова дейност през следващите 1832-1833 и 1835-1836 г. (за подробности вж. „Имало едно време в Габрово“, автори Даниела Цонева, Момчил Цонев, с. 197, 322).

В края на декември 1836 г. габровци са изправени пред появата на нова  епидемия във вид на т. нар. „синя пъпка“ (с латинско наименование anthrax). Тя е острозаразно заболяване „зооноза“, разпространявано по хората чрез контакт предимно със заразени и болни животни, но и чрез почви, хранителни продукти или предмети, които са били в досег с вирусоносител. Сведение  за разпространението на тази зараза в Габрово се открива в Дневника на отец Неофит Рилски, който по това време е учител в Габровското взаимно училище. Срещу дата 27 декември 1836 г. Неофит Рилски е записал, че

габровци излизат на литийно шествие извън селището и се молят за изцеление от „моравата язва“.

Най-вероятно през есента на 1838 г. в Габрово се появява отново чумна епидемия, съхранена в летописите под името „третото чумаво“. Любопитна информация  за тази поредна зараза се открива записана в черковна книга от жител на Кирчо махала (също част от квартал Шести участък). След завръщането си от Узунджовския панаир (провеждан ежегодно от 15 септември до 1 октомври) Матю Илийчин намира съпругата си Деля чумава и „изпъдена на Скокова поляна, дето родила и ми стана много мъчно“, споделя той.

Къде габровци изолират болните от чума?

По време на чумната епидемия от 1838 г. габровци не бягат от селището, а налагат изолация на болните, които отделят в конкретно определени незаселени места извън Габрово. За живущите в т. нар. „Горен край“ в посока юг е избрана Скокова поляна (днес районът около училище „Неофит Рилски“ и някогашния Машиностроителен завод) и над Влайков дол, тогава срещу къщата на габровеца Петър Михалев. За  жителите на Средната (“Орта“) махала (днес част от кв. Шести участък) като изолационно място  е определен левия бряг на р. Синкевица, зад каменния мост към днешния квартал Борово. Храна за болните е носена от роднините им, на които не се позволява да се  доближават до тях. Тя е оставяна надалеч и тези от заразените, които могат да я достигнат, сами я прибират.

Скокова поляна (днес районът около училище „Неофит Рилски“ и някогашния Машиностроителен завод). Снимка: 100 вести

Френският учен-славист Сиприян Роберт пише в книгата си  „Les Slaves de Turguie” (том 2), отпечатана през 1844 г. в Париж: „чумата, на която  опустошенията в Турция са почти непрестанни, щади християнското население в България, което знае да се предпазва от тоя бич, а коси фанатиците мюсюлмани. Известно е, че всяка голяма чума взема в Турция почти един милион население“. По данни от книгата чумата от 1838 г. покосява  в българските земи  86 хиляди души – почти всички от  турското население.  От тази обща цифра  само в два от градовете – София и Пловдив жертвите са 29 хиляди души. В град Севлиево, заселен тогава с близо 8 хиляди турци, „цялото население изчезва“ – пише Сиприян Роберт. Според текста на французина „българите, които живеят по селата, не са преставали да се развиват през това време на едно пълно здраве“.

Търновци донасят холера

След десет години през лятото – на 25 юли 1848 г., в селището ни пристигат първите бежанци от Търново, където се появява холерна епидемия. Тя е пренесена от тях в Габрово и първият смъртен случай е установен на 18 август. Според приписка, оставена от х. поп Христо в Миней (богослужебна книга с песнопения  и четива за неподвижните  празници в годината, подредени в календарен ред), подарен от него на Дряновския манастир, епидемията взема стотина жертви, след което преминава.

През 1855 г. се проявява голяма епидемия от „шарка“ по овцете. Нейното развитие не засяга хората, но разпространението й се отразява недобре върху реквизиционния наряд (принудително изземване на храни, животни и друго имущество срещу заплащане), събиран от габровци по време на Кримската война (1853-1856 г.). Например, те са задължени да осигуряват  на империята по 1, 100 овни или ялови овце, което не е по силите на неземеделско население, каквото е габровското.

Къде погребват починалите от холера в Габрово?

През 70-те години на ХIХ век габровци се възправят пред изпитанията на нови епидемии. През  септември 1872 г. се появява поредната холера. Първите заболявания и смъртни случаи са констатирани в с. Етъра (днес квартал на Габрово). Разпространението на епидемията е слабо, поради  което  и смъртността е сравнително малка.  В Габрово умират около 30-40 души. Починалите от холерата  не са погребвани в черковните гробища, за които тогава се използват черковните дворове. За такова място  е определен десния бряг на р. Синкевица (все още незаселен), при Боровския мост, където днес се намират руските надгробни  паметници.

През 19 век починалите от холера в Габрово са погребвани на десният бряг на река Синкевица, при днешния Боровски мост, където днес се намират руските надгробни паметници от Руско-турската война 1877-1878 г. Снимка: 100 вести

Тиф върлува в Габрово по време на Руско-турската освободителна война

По време на Освободителната руско-турската война от 1877-1878 г., когато Габрово е препълнено от хиляди бежанци от южнобългарските земи и от руски военни части, в града върлуват острозаразни епидемии от тиф – коремен (пренася се от мухите и засяга храносмилателната система) и възвратен (причинява се от микроорганизъм – спирохета и се  пренася от въшки или кърлежи). Бързото му разпространение  налага затваряне на цели къщи.

Ако се интересувате от габровска история, добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.

Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева може да откриете в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“,  а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка:

Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК

Купете си книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” онлайн от „Български книжици“ ТУК


Ако Ви е харесала статията, споделете в социалните мрежи:
Categories История

Даниела Цонева е дългогодишен историк и общественик в Габрово. От 1986 до 2018 г. работи в Исторически музей – Габрово, от 1989 като уредник в отдел „История на българските земи през ХV –ХIХ век”. Автор на книгата “Габровските квартали. Родени от пътя, закърмени от реката” (2001 г.). Съавтор на историческата поредица “Габрово – живият град” и книгите „Имало едно време в Габрово” (2008, 2009), „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” (2010), „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов” (2012). Председател на сдружение "Обществен комитет "Васил Левски" - Габрово".

error: Съдържанието на сайта е защитено от авторско право.