Д-р Константин Вапцов е роден на 16 август 1880 г. – лекар и общественик, дал много за развитието на родното Габрово и послужил като пример за подражание на няколко поколения свои съграждани. Значим момент от неговия изключително богат живот и дейност е работата му върху спомените „Габрово след Освобождението“, които са с особен принос за познанието за Габрово и габровци в десетилетията след 1878 г. Дълго време спомените са известни само на малцина краеведи и едва през 2012 г. стават достъпни на широката читателска аудитория, след като излизат в специално издание на историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева.
Всички негови съвременници са единодушни в оценката си, че д-р Вапцов е „добър българин”, „безпримерно скромен” човек, с душа – „рудница на добродетели” и „неизчерпаем извор на здрав хумор“, „един от много добрите и много търсени лекари”, „внимателен и любезен с пациентите си”. Кънчо Георгиев Янков (общественик и читалищен деец, заместник-председател на създадения през 1929 г. общински театър, актьор) отбелязва, че Вапцов е човек, „носящ едно голямо сърце, пълно с обич към хората” и според случая „хонорар вземаше от тия, които имаха, ала бедния народ преглеждаше без пари, дори му купуваше и лекарства”. И добавя, че като лекар и човек д-р Вапцов „раздаде сърцето си без остатък […], имаше език, с който намираше път до сърцата на всички”.
Сравнително малката популярност на д-р К. Вапцов днес се дължи на факта, че написаното от него няма съдбата, която във времето си осигуряват изследванията и книгите на историографите братя Гъбенски и д-р Петър Цончев. А и публикациите за него са сравнително малко.
В поредица от три публикации ще разкажем за д-р Константин Вапцов като лекар, общественик и писател.
От Габрово до Москва и Берлин и обратно
Константин Колчев Вапцов е роден преди 140 години на 16 август 1880 г. в семейството на занаятчия-бояджия и учителка. Дядо му Минчо Вапцата е сред 14-те души гайтанджии, които към 1860 г. работят в Габрово. Той е и основоположник на родовото име Вапцови. Гръцка по своя произход, думата „вапцвам, вапцам” означава боядисвам. Бащата Колчо Минчев наследява занаята от своя баща гайтанджийството. Дъщеря на кожар, майката Величка Кънчева завършва през учебната 1872-1873 година първия випуск на Габровското девическо училище. Работи като учителка в Трявна, където живее в семейството на Петко Р. Славейков.
11-годишният юноша Константин е записан в първи клас на Априловска гимназия през 1891 г. Той възприема думата „гимназия” като нещо „загадъчно”, като „най-хубавата приказка”, която е слушал от майка си. По настояване на майка си Вапцов записва медицина в Императорския московски университет, който завършва през 1903 г. Със завръщането си в България веднага отбива военната си служба в Школата за запасни офицери. След полагане на проверочен изпит в Гражданската санитарна дирекция от 27 ноември 1903 г. получава разрешение за медицинска практика, която започва като военен лекар.
Константин Вапцов встъпва в брак с Пенка Абаджиева на 11 юни 1907 г. От 1908 до 1910 г. Вапцов е на специализация в университетските клиники в Москва и Берлин при професорите Снегаров и Бум. Въпреки изключителното предложение да работи като асистент в една от европейските клиники, той се завръща в България, за да продължи работата си, но вече като градски лекар в София за времето от 1910 до 1912 г. В последвалите две Балкански и Първата световна война е мобилизиран отново като военен лекар. През 1912 г. след приключването на първата Балканска война той е пред нов избор – предложено му е да поеме катедрата по акушерство и гинекология към Софийския университет. Но поради отказа му по лични причини Вапцов е назначен за градски лекар в Габрово. Трайното му установяване в родното Габрово е след 1918 г., където той вещо съчетава професията със семейните ангажименти, обществените изяви с творческия талант и преподавателската си работа по анатомия и училищна хигиена в Девическата гимназия.
На 25 април 1923 г. се ражда дъщерята Вела, единственото дете в семейството на д-р Вапцов.
Последното десетилетие от живота на Константин Вапцов е съпътствано с множество здравословни проблеми. През 1951 г. К. Вапцов заминава за София на лечение в клиниката на проф. Алекси Пухлев – известен кардиолог-интернист, специализирал медицина в Германия. Болестта надделява над положените за здравето му грижи и на 7 юни 1951 г. Вапцов умира.
Д-р Вапцов разкрива колорита на нашия град в спомените „Габрово след Освобождението“
Оригиналът на спомените „Габрово след Освобождението“ е от 113 машинописни страници и е част от фонда на д-р Константин Вапцов, съхраняван в Държавен архив – Габрово, след като е предоставен от дъщеря му Вела Вапцова – Заимова. Посветил живота си за просперитета на обществото, д-р Вапцов предлага на читателите си своята гледна точка за миналото на родното Габрово, своята оценка на историческите личности и събития, друг поглед в интерпретацията им. Чрез тях той единствено се стреми да съхрани паметта на габровци, както и да провокира други да го последват, защото измре ли „поколението, което помни тогавашно Габрово и заедно с него ще бъде погребан всякакъв спомен за него”. Спомените на д-р Константин Вапцов „Габрово след Освобождението“ са алтернативен образ на научно интерпретираната габровска история. Вероятно той създава (или поне окончателно оформя) мемоарите си в периода 1947-1951 г. – т. е. след смъртта на д-р П. Цончев, на чиято памет посвещава заключителната част от изложението.
Вапцов черпи сведения не само от личните си наблюдения, но и от спомените на своите родители и самите габровци, с които се среща постоянно като градски лекар. Често той се позовава и на народни предания и легенди или сравнява с конкретни примери от изследванията на историографа д-р Цончев. Според оценката на проф. Пламен Митев от Софийския университет, мемоарите му предлагат „истинско удоволствие от интригуващото пътешествие из миналото на следосвобожденско Габрово“.
ВАПЦОВ РАЗКАЗВА – ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ
Вълшебството на старите габровски аптеки
Едно време габровци излизат на протест в защита на домашните си прасета
Как са гасили пожар в Габрово – история за общински кон и частна кокошка
Как се правят избори в Габрово едно време
Имало ли е църква „Св. Архангел“ в Габрово?
На Лазарня в Габрово едно време
Олелийнята – карнавалът на старо Габрово
За Капитан дядо Никола и за Капитан чушник
Разбойниците, които построили църква в Габрово
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
Книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ е част от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева. Може да откриете книгата в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“, а в София – в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка. Купете си книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“ онлайн от „Български книжици“ ТУК