Днес е Димитровден, най-големият от есенните празници, преходът към зимата. Народът казва: „Св. Георги лято носи, а св. Димитър – зима“. На този ден в миналото слугите и работниците (ратаи, овчари, говедари) се освобождавали или се спазарявали отново със своите господари. На Димитровден дюлгерите се завръщали от гурбет, затова и се смята за празник на дюлгерите и строителите.
Като един от най-тачените и популярни народни празници, на Димитровден се правели много курбани, служби, сборове.
Старите габровци гадаели за берекета през следващата година по месечината на Димитровден – ако е пълна, ще има берекет и пълни кошери с мед.
Бозаджии шопи, македонци и албанци идвали в Габрово по Димитровден. Тази любопитна история научаваме от книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“, част от поредицата „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев:
„До Манафа беше кафенето на Дичката, а до него, последната къща от улицата, сладкарницата на Татоолу и Колчо Шекерджия, с прилепната до него бозаджийница на Радя, единственият габровец бозаджия (останалите бяха шопи, македонци и албанци, които идваха по Димитровден, за да си отидат по Гергьовден).“
Книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“ може да откриете в габровските книжарници „Том 1“ и „Златев“.