На 26 октомври честваме Димитровден. В Габрово едно време на този ден ратаи, овчари, говедари и слугини се освобождавали от господарите или се спазарявали наново. Старите габровци казват, че на Димитровден „едни се отробват, а други се заробват“.
Димитровден е начало на зимния период. Празник е на строители и дюлгери. На този ден дюлгерите се завръщали от гурбет.
На празника се гадаело по месечината – ако е пълна, през следващата година ще има берекет и пълни кошери с пчелен мед. Ако месечината е празна, и кошерите ще са празни.
Имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa.
В книгата „Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов“, издадена в историческата поредица „Габрово – живият град“ на Момчил Цонев и Даниела Цонева, четем любопитен спомен от д-р Вапцов. Той разказва, че по Димитровден в Габрово идвали бозаджии – шопчета и арнаутчета, продавали боза по габровските улици и си тръгвали по Гергьовден на следващата година.
Книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.
На този ден Българската православна църква почита Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. Димитър бил родом от Солун, а баща му бил градоначалник там. Когато Димитър достигнал пълнолетие, родителите му починали. Узнавайки за смъртта на солунския градоначалник, цар Максимиан повикал при себе си неговия син Димитър. Като забелязал, че той е разумен и храбър, царят го назначил за управител на цялата Солунска област. Поверявайки му тази длъжност, той казал: „Пази родния си град и го очисти от нечестивите християни; предавай на смърт всеки, който дори само призове името на Разпнатия“. Новият градоначалник на Солун обаче не изпълнил тази заповед, а започнал открито да проповядва християнството. Царят, като узнал, че поставеният от него за управител Димитър е християнин и вече е обърнал мнозина към своята вяра, силно се разгневил и хвърлил Димитър в тъмница. Сутринта на 26 октомври в тъмницата при Димитър влезли войници. Те заварили светия мъж да се моли. Въпреки това на мига се хвърлили върху него и го пронизали с копията си. През нощта християните тайно взели тялото на светеца, захвърлено без чест в праха, и благоговейно го погребали. Когато изминали много години и гоненията срещу християните престанали, над гроба на Свети Димитрий издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса, много боледуващи получавали изцеление. (По информация от pravoslavieto.com)