
По-възрастните габровци и изкушените от историческото минало на Габрово знаят, че в сърцето на града ни до средата на ХХ век съществува Девически манастир „Свето Благовещение“. Негов създател е самият Йосиф Соколски, създател и игумен на Габровския Соколски манастир „Св. Успение Богородично”.
Девическият манастир „Благовещение Богородично” е създаден през 1836 г. на левия бряг на река Янтра, извън очертанията на тогавашно Габрово. Йосиф Соколски успява да издейства султански ферман за Девическия манастир през август 1839 г. Манастирът е убежище на Апостола на свободата Васил Левски в Габрово.
От 31 юли до 7 август 1959 г. Девическият манастир „Свето Благовещение“ в Габрово е разрушен, за да се създаде на негово място градинка-парк на трудещите се. Това е днешната градска градина между Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, често наричана и Градинката с мечето заради популярната статуя.
В днешни дни за манастирската обител напомнят старата чешма срещу морената, посветена на Апостола Васил Левски, и езерцето с лилиите, на чието място е бил олтарът на манастирската църква.
Как е разрушен манастирът в Габрово?
Какво се случва през летните дни на 1959-а научаваме от книгата „Имало едно време в Габрово“ на авторите Даниела Цонева и Момчил Цонев от поредицата „Габрово – живият град“:
„На 31 юли 1959 г. работници с кирки, чукове и лопати започват да премахват оградата. На 6 август 1959 г. вече са премахнати оградата, камбанарията и музея (килията, в която е отсядал Апостола Васил Левски). На 7 август започва разрушаването и на църквата в името на “благоустрояването на културния и административен център” на Габрово (по думите на ръководните лица).“
Идеята да се премахне манастира обаче съвсем не е от края на 50-те, напротив, периодично през първата половина на ХХ век се повдига темата за съдбата на манастира. Ето какво още научаваме от книгата „Имало едно време в Габрово“: „Игуменката Зиновия пише в доклад от 1936 г., че “озлоблението, бъркотията и неверието, които последваха голямата война [Първата световна война], блокираха светата ни обител […]. Всеки сочеше какво трябва да се направи на манастирското място […] едно от които – той да се преобрази в градска градина”. Двадесет години по-късно, при друга обществено-политическа система, се случва именно това.“
Лятото на 1959 г. – хунско време
Разрушаването на Девическия манастир в Габрово „Свето Благовещение“ през лятото на 1959 г. е документирано в записките на 68-годишната монахиня Рахила, която е преживяла това „хунско време“, както самата тя пише като очевидец.
Разрушаването на Девическия манастир в Габрово в записките на монахиня Рахила
В началото на 90-те години на ХХ век се поставя въпросът за възстановяване на манастира. През 1992 г. се изготвят и конкретни проекти, които да възстановят изцяло или частично предишния вид на обителта.
Манастирът „Свето Благовещение“ – истинско място на мир и покой
За „свободното образовано общество“ на Девическия манастир в Габрово и неговата шаечна фабрика разказва унгарският пътешественик Феликс Каниц, посетил Габрово през 1871 г. Неговите спомени са отпечатани в в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)“на Момчил Цонев и Даниела Цонева, част от поредицата „Габрово – живият град“:
„И по-рано бях чувал за неговата (на Девическия манастир – бел. ред.) шаечна фабрика. …Когато влязох в приветливата градинка, пред манастира ме поздрави музиката на клепалото, любезност, оказвана на чужденци, от които се очаква по-голям бакшиш или ги посрещат с особена почит. Повече се зарадвах, че госпожа игуменката Ефросина ми показа без всякакви превземки на благонравие, не само своята великолепна стая, но и работните помещения, както и отделни килии на калугерките. Въпреки че в българските женски манастири нравите се спазват много по-строго, отколкото в румънските, в тях също не витае аскетизмът и уединението на римско-католическата обителска практика. Те имат вид на свободно образовано общество от по-млади и по-стари лица, неограничени от прекалено стеснение на личната свобода, които искат да прекарат живота си заедно в труд, почивка и молитва без да е необходимо да се откажат напълно от връзката със своите близки, приятели и с външния свят.
… напуснах малкия манастир с впечатлението, че съм посетил истинско място на мир и покой. Непридирчивите жилищни сгради, църквицата украсена с безбройни дарения, поднесени с любов, притаени, приканващи сред великолепната зеленина, всички приветливо подредени помещения блестяха, цветя красяха и допълваха навсякъде това, което липсваше може би тук и там, така че се почувствах приласкан от уюта на този полусветски, полудуховен дом. Не видях да се проявяват в никоя насока строги правила на монашески орден; изглеждаше, че всичко зависи от преценката и благоразумието на игуменката и някои по-възрастни сестри. Калугерките живеят сами или по няколко в по-малки и по-големи помещения, приемат без свидетели посещения на родители, приятели и т.н. Всички се събират само за молитва и труд. Както вече забелязах, тук се тъче прекрасен шаяк и то, както разказа майка Ефросина, около 1000 аршина (лакти) годишно, за които вълната се пере и преде от самите тях. Промишлените традиции на града се почитат и от неговите калугерки.“
Габровският Девически манастир – навсякъде зеленина, цветя, чешма с най-чиста вода
Жива представа за Девическия манастир в Габрово може да придобием от прекрасния спомен на руския лекар д-р Павел Песяцки от 1877 г., също публикуван в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)“на Момчил Цонев и Даниела Цонева, част от поредицата „Габрово – живият град“:
„Влязохме през вратите в двора, зад него е манастирският двор и градина с висок кукуруз и редове със зеле, салати, а между тях една пътека, която води към вратата на втория двор, зад който се намира градинка с малка бяла църква на лява страна и нисички дълги здания от двете други страни – килиите на калугерките. Зади тях се скрива пак градина и малък дворец с други килии. Ето главните черти на вътрешното устройство. Навсякъде зеленина, цветя, лози на чардаци, чешма с най-чиста вода, каменна ограда по негде гъсто обрасла с трева и шумното течение на река Янтра – всичко това ни се показа тъй мило, тъй поетично, а отстъпените нам стаи така чистички и така хубави… И наистина всичко беше твърде симпатично, затова ние, които от най-напред се отнесохме малко хладнокръвно към такъв един манастирски живот, сега всички решихме да останем тук и твърде бяхме задоволни с нашата нова обител, която като че нарочно е била за нас приготвена и само очаквала нашето дохожданье.“
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА