Ако в днешното объркано и забързано време се сещаме за нуждаещите се, когато наближат Коледа и Новогодишните празници, за дарителите от миналото е по-важен мотивът, силната вяра в необходимостта да се правят благодеяния – независимо от времето и без да се търсят конкретни поводи. Българинът винаги е бил състрадателен, но в различните исторически времена влага различно съдържание на благотворителната дейност, проявите му имат и различна форма. „Нашето дарителство“ – бележи проф. Марко Семов – „е повече бедно, пестено от залък, от мъка, от националната съвест. Тъкмо в това се съзира неговата патриотична сила и тъкмо в това може да се види надеждата и занапред”.
Възрожденският габровец предприема редица дарителски инициативи, свързани с пиетета му към четмо и писмо, към духовност и просвета. За това научаваме от завещанията на тези габровци от миналото, в които се предвиждат и суми за „общественополезни нужди”. Стопанското стабилизиране на българските търговци и занаятчии им позволява да се почувстват по-свободни, по-независими и самоуверени. Именно търговците и занаятчиите са и основният двигател за утвърждаването и развитието на дарителството през Възраждането.
Габровецът Радион Умников е един от тези дарители за образование. Неговото завещание е направено през октомври 1881 г., само няколко години след Освобождението и месеци преди да почине. Той умира на 55-годишна възраст през декември 1881 г. Заверено от нотариус Юдиф Степанович Трушев, завещанието съдържа всички изисквани от закона клаузи на такъв род нотариално потвърдени текстове. Състои се от 11 завещателни разпореждания относно придобитите от Умников недвижими имоти, движимо имущество и капитали, които след неговата смърт да бъдат наследени, съгласно изразената му воля.
Кой е Радион или Рашо Умников?
Роден през 1825 г. с името Рашо, той още от малък расте в „лишения и мъки“. Фамилията му идва от родното му място – колиби Умниците, Габровско. Остава твърде рано без бащина подкрепа – баща му Пенко загива при нещастен случай в местността Узана. Той е най-малкият измежду своите седем братя и сестри. След смъртта на бащата братята му забягват в странство с надежда да помогнат на семейството си – Тодор се преселва в Одеса (Русия), оттам в Гърция; Петър заминава за Букурещ, където се занимава с предприемачество и търговия. Много скоро 5-6-годишният Рашо остава кръгъл сирак и грижата за него се поема от третия брат Минчо. Макар и беден, постигнал всичко с труд и ум, Минчо Умников решава да изучи малкия си брат. От рода Умникови – добри и деятелни хора с възрожденски дух, Рашо Умников наследява своята скромност, трудолюбие, стремеж към занятие и образованост, обич към бащиното огнище. Най-напред учи в частното училище на Колювица поп Йовова. Но много скоро малкото момче започва да работи като кираджия и да превозва стоки през Шипченския проход. Търси и нова перспектива за по-добра печалба в кожухарството – занятие, което учи в Търново, където престоява кратко време.
Загърбил теглилата, но с болка за родното място, Рашо тръгва за Одеса при по-възрастния си брат Тодор. Придружен е от майката на търговеца и благодетел на Габровското училище Николай Ст. Палаузов, която заминава на посещение при сина си. В Одеса обаче Рашо установява, че брат му е преместил търговската си работа в Гърция. Така, останал без братска подкрепа и в чужда среда, юношата се заема с работа в бакалския дюкян на Н. Ст. Палаузов. Заделя от заплатата си пари за „благословена работа“. След няколко години слугуване и учене на търговския занаят успява да се отдели като самостоятелен търговец. Там започват да наричат габровеца Радион. По неизяснени причини той се премества в Харков (дн. Украйна), където се заселва трайно и установява търговските си дела. Успешната търговия му донася благополучие и като добър човек не забравя бедните и нуждаещите се.
Дарителството на Радион Умников за Габрово
Станал известен далеч от пределите на Отечеството с благотворителната си дейност, той спечелва високото уважение на гражданството в имперския руски град и бива удостоен с титлата „Потомствен почетен гражданин на град Харков“. През 1864 г. предоставя на Габровското училище наследената от брат му Петър 1/6 част от къща в Букурещ. От това дарение през 1879 г. Габровската община получава приход от 20 700 гроша, а след продажбата й в 1882 г. – още 33 898 лв.
Без преки наследици, Радион Умников разпределя имущество и капитали на роднини, близки приятели, както и на Габровската община. Капиталът, който е завещан в „собственост на обществеността на Габрово, Княжество България“, е вписан в 8-то разпореждане на завещанието. Според неговия текст Р. Умников определя следните условия – цялата сума да бъде внесена в „Харковската търговска банка за срок от четиридесет години при сложно олихвяване, т. е. сумите, натрупани при ежегодното олихвяване да се прибавят към сумите от капитала ми“ и чак след изтичане на този срок сумата да бъде предадена в собственост на Габровската община. Със съгласието на Умниковите заветоизпълнители твърде скоро след смъртта на Радион Умников, Габровската градска община получава част от дела си в пари.
От последното завещание на Умников, направено през 1881 г., общината в Габрово получава допълнително 24 707 лв., които употребява за постройка на училище, наречено по името на благодетеля „Умниково училище“. Първа прогимназия „Радион Умников“ е открита на 1 септември 1892 г. – повече от десет години след смъртта му.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ в Онлайн музей на Габрово
Купете си книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ онлайн от следните книжарници: