Преди 150 години, през февруари 1870 г., турското правителство издава ферман за създаването на самостоятелна българска църква под името „Българска екзархия“. Това е поводът Габрово Daily да представи поредица от статии на историка Даниела Цонева за ролята на габровското духовенство в културния, образователния и църковния живот на българите през 19 век.
Със свой принос в постигането на българската църковна независимост през 1870 г. са и габровци. Участието на габровското духовенство в борбата за църковна независимост е поредна илюстрация на процеса за съзряване на общественото му чувство и ангажираност.
Габровското духовенство е съпричастно към всички събития, белязали пътя към изграждането на самостоятелна българска църква. След Великденската акция от 1860 г. в габровските църкви и свещениците по тържествен начин се отричат от гръцкия патриарх. Когато църковният събор от 24 февруари 1861 г. низвергва (сваля) и заточва Иларион Макариополски, главната фигура в борбата срещу гръцкото църковно иго, в негова защита на 26 март 1861 г. в местните църкви в Габрово е афоресано (отлъчено) цялото гръцко духовенство с патриарха. Това събитие е хроникирано в книгата „Духовен Маргарит“, издадена през 1773 г., днес съхранявана в църквата „Успение Богородично“. Изборът на Първи български екзарх е отбелязано в Габрово с тържество, в деня на което бият камбаните на всички църкви, а сред произнеслите възхваляващи речи е и свещеник Васил Михов.
Представители на габровското свещеничество са избирани като пълномощници за участие в епархийски събрания, в първия епархийски събор за устройване на църковните дела. Като пратеник на габровци свещеник Ст. Станимиров слага подписа си под изработения през 1869 г. „Привременен устав за управлението на духовенството и духовните дела на Търновска епархия“.
През 40-те години на ХIХ в. сред цариградските българи се оформя идеята за създаване на български храм и в столицата на Османската империя, който да се превърне в „народно средище за българите не само в Цариград, но и в цяла Турция“. За изграждането на тази църква откликват и габровските духовници. В отговор на окръжните писма до българските църковни общини, габровци събират само за един ден парична помощ в размер на 12 224 гроша. Сред изброените 29 габровци, които „в едно мигновение принесоха едно достопохвално количество“, „Цариградски вестник“ от 1 януари 1860 г. отбелязва и имената на архимандрит Йосиф Соколски, на архимандрит х. Силивестрий, дали по 500 гроша, както и на йеромонах Йеротей – 106 гроша.
В резултат на историческите условия свещеничеството добива в известен смисъл „светски“ облик на живот и не се изявява като напълно затворена група, рязко разграничена по статут и бит от местното население. В своя напредък габровското духовенство се издига до нивото на изискванията на Новото време, като съдейства за опазване на книжовната традиция, за развитието на българската грамотност, заема определена роля за успешния изход на движението за национална църква.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ
Свещеници откриват собствени училища в Габрово през 19 век
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово“ в Онлайн музей на Габрово
Къде се продават част 1 и част 2 на „Кварталите на Габрово“?
В Габрово
- „Том 1“ на ул. „Константин Иречек“ 4 (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Константин Иречек“ 7 до Баев мост (вижте на картата тук)
- „Златев“ на ул. „Орловска“ 27 (вижте на картата тук)
Онлайн
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 1
КВАРТАЛИТЕ НА ГАБРОВО. ЧАСТ 2
ОЩЕ ПО ТЕМАТА