Габровци са свободолюбиви и с бунтовен дух. Това е първата народопсихологическа черта на габровци, която се появява в старата пътеписна литература. През 1662 г. турският пътешественик Евлия Челеби разказва за българско хайдушко нападение в Шипченския проход срещу него и свитата му. За Габрово Евлия Челеби обобщава: “Боже прости ми, но селото е бунтовническо, не е за отсядане в него на 5-10 души”.
Пътеписът на Евлия Челеби е публикуван в книгата „Габрово и габровци в старата книжнина. Т. 1. Пътеписи (1662-1878 г.)” на Момчил Цонев и Даниела Цонева, част от историческата поредица „Габрово – живият град“. Може да откриете книгата в книжарниците в Габрово „Том Първи“ и „Златев“. В София книгите от поредицата „Габрово – живият град“ се продават в книжарница „Български книжици“ (ул. „Аксаков“ 10, градинката на Кристал), която предоставя възможност и за онлайн покупка.
През втората половина на 17 век Габрово притежава привилегирован дервентджийски статут, а габровци имат задължението да охраняват Шипченския проход. Поради това те имат и привилегията да носят оръжие, каквато нямат българите от други краища на завоюваното отечество. Благодарение на това габровци запазват свободолюбивия си “бунтовнически” мироглед. Отдалечеността от основните османски властови центрове и планинският релеф на Габрово създават в първите векове на османското владичество това специфично отношение към света, което през ХVІІІ-ХІХ век ще еволюира в предприемчивия дух на габровските търговци и занаятчии.
Характеристиката за свободния български дух на габровци не се променя и след почти два века съществуване в условията на чуждото владичество. През 1871 г. Каниц нарича Габрово „свободомислещо”.
Ето какви са габровци през далечния 17 век, каквито ги описва турският пътешественик Евлия Челеби:
Из “Пътепис” от Евлия Челеби
Едно мое приключение
Село Габрово е хас на великия везир. Има седемстотин покрити с тръстика и керемиди български къщи и има около десет-дванадесет хиляди българи. Боже прости ми, но селото е бунтовническо, не е за отсядане в него на 5-10 души. Даже докато ние бяхме там, в къщата на някои имаше стенания и плачове, някои лежаха, правейки се на болни. Всъщност ридаели роднините на хайдутите, загинали в боя с нас в планината, а лежащите като болни в много къщи били онези, които се върнали ранени. С една дума, тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150-200 конници, а онези, които се настанят там насила, не се изпращат със здраве. Които си имат свой разум, да не ходят из тези планини, защото и зиме, и лете има много разбойници. Те казват: „Хас е на великия везир“ и дори кадия да отиде, не може да ги овладее. За оня, който пътува от Цариград за Белград или за места отвъд София, ако върви през тази размирна Шипченска планина, пътят му е с десет прехода по-кратък и по-изгоден, но е страшен и пълен с опасности път.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Любопитни факти за великите габровци, местата и събитията от габровската история може да научите в Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg.