На 1 август 1856 г. се състои сражението на четата на капитан дядо Никола край Габрово, а на 2 август – след предателство – войводата е убит и обезглавен. Ето и подробности от събитията:
С обявяването на Кримската война, след близо 25-годишна емиграция в Румъния Никола Филиповски (каквото е името на капитан дядо Никола) се завръща през 1853 г. в Българско и избира Търново, за да упражнява шивашкия си занаят. Прикривайки се зад голямата клиентела от турски и български първенци, той подновява старите си връзки с лясковските градинари, участници в Браилските бунтовнически акции от 1841-1843 г. Сладкодумен и находчив, разширява мрежата на съзаклятието в Трявна, Габрово, Търново, Елена, Г. Оряховица, Беброво и други селища. В него се включват представители на различни социални слоеве – чорбаджии, търговци, занаятчии, учители.
Гръбнакът на съзаклятието в Габрово, чието начало е поставено през 1854 г., са представители на чорбаджийството и учителството – Христо Дюстабанов, Илия Видинлиев, Христо Цвъркалев, Петър Паскалев. Първоначално съгласни да подпомогнат действията на Никола Филиповски, две години по-късно, когато въстаническата акция е вече реалност, по-заможните габровски чорбаджии отказват да подкрепят войводата. Като преценяват, че въстание без осигурена външна подкрепа е безсмислено (поражението на Русия във войната е вече факт), те предприемат бързи мерки, за да не допуснат селяните от околните колиби да се присъединят към Капитан Николовата чета. Доказвайки верноподаническите си чувства към официалната турска власт, както и за да спасят Габрово от евентуални турски репресии, местните чорбаджии се опитват да омаловажат намеренията и ограничат действията й. Те представят нейното дело като провокационно, тъй като според тях четата е изпратена от правителството да провери настроението на българите. С този мотив те уведомяват Георги Попсимеонов (казавекил – представител на българите в Търново) за появата и нейното движение, както и за предохранителните постъпки на габровци.
Никола Филиповски предприема две обиколки в Габровско през август 1854 и август 1855 г. През юли 1856 г. Капитан дядо Никола изпраща куриери да проверят готовността за действия в региона. На 28 юли същата година в гората край Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“ пристигат девет въстаника от Лясковец. Малката чета, която се сформира, е с надеждата, че по пътя за Габровския балкан към нея ще се присъединят още съзаклятници. На следващия ден (29 юли) тя поема на юг към Централния дял на Стара планина. Още вечерта те са в Тревненския край – пристигат и нощуват в Дръндарските воденици, източно от с. Белица, Тревненско. В последвалите два дни (30 и 31 юли) през колиби Милевци, махала Тепавиците край Трявна четата се насочва към с. Енчевци, където знаменосецът Йорго Бояджиев забива знамето на площада. И тревненските чорбаджии не подкрепят въстаническите действия. От габровските колиби Котовци, където пренощува, през Немски дол четата влиза в Новата махала (дн. квартал на Габрово). Учителят Иван Чомаков заедно с ножарите Райко Николов и Кольо Тодоров организират тържественото й посрещане, а Капитан Никола чете Възвание на въстаниците. Габровските чорбаджии отказват да се срещнат с тях поради съдържанието на достигналото и до тях Възвание.
Увеличена с десетина новомахленци, в следобеда на 31 юли през габровските колиби Чаркове, Бойчета, Червена локва четата се насочва и установява в Соколския манастир. Въз основа на документи, сред които и доклади на австрийския консул Емануел фон Рьослер от 31 август и 17 септември 1856 г., историкът Огняна Маждракова сочи, че четата нараства до около 30-40 души.
Сражението на Капитан Дядо Никола край Габрово
Съдбата на четата и войводата й се решава в първите два дни от м. август. На 1 август четниците пренощуват в ливадите на м. Гаревското (между колиби Чаркове и Новата махала). Ради Колесов е изпратен в Габрово да запознае чорбаджиите с Възванието. След техния отказ от заявеното по-рано съдействие, въстаниците поемат по поречието на р. Янтра към Габрово. Установяват се в овощната градина на Илия Видинлиев – м. Михалевото (западно от дн. Шиваров мост).
В късните часове на деня около моста „Шипка“ (дн. Шиваров мост) се струпват много габровци да видят български войвода. Между десетината заптиета, водени от билюкбашията (командир на рота) Ибрахим, и въстаниците, които се оттеглят към Балкана, започва сражение. Ранени са Йорго Бояджиев и Стоян Мръц-Мустаков, убито е едно заптие, а друго е ранено. Преследван, войводата се укрива вечерта в колиби Драганчетата у Петко Рачев Бумбала. На следващия ден Капитан дядо Никола се насочва към тревненските колиби Дончевци при съзаклятника си Дончо Стоянов-Казака.
Предателството и убийството на войводата
Уведомени от гайтанджията Георги Радков, посветен във въстаническия заговор, тревненските чорбаджии Белчо Цанев и Кънчо Генков обмислят възможности за укриването и препращането на войводата към Влашко. Но изплашен, че ако Никола Филиповски бъде открит от турците, ще разкрие участието им в съзаклятието, Белчо Цанев го предава на Исин чауш в конака. На 2 август след няколкодневните преживелици, унесеният в дрямка войвода е застрелян и обезглавен.
Отзвукът от въстанието на Капитан Дядо Никола
Останало макар и ограничено по своя размер, около Капитан Николовото въстание и действията на четата му се вдига значителен шум, тъй като въздейства окуражително върху населението и допринася за укрепване на националното съзнание. Съобщения в тогавашния периодичен печат (Цариградски вестник, Српски дневник, Српски новине) оповестяват за случилото се в Габровско, което впечатлява и западната дипломация. С докладите си от Търново и Русе нейните представители Е. фон Рьослер, Морис Калиш, Р. Кестно запознават европейската общественост с влиянието на бунтовната операция върху българите. „Свобода без жертви не може. Може и да не сполучим, но ще посеем поне семето, от което ще изникне чистата свобода“ – са прозренията на Никола Филиповски за саможерствата и целите на борбата, които се възриемат при реализирането на четническите акции в следващите две десетилетия.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
За Капитан дядо Никола и за Капитан чушник
Статия за Капитан дядо Никола в Онлайн енциклопедия Gabrovowiki
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете сециалната страница за книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ в Онлайн музей на Габрово
Купете си книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ онлайн от следните книжарници: