
Автор: Даниела Цонева, историк, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово, съавтор на историческата поредица „Габрово – живият град“
Публикувано: в. „100 вести“, 18 февруари 2019, бр. 33, с. 2
На 6 (18) февруари 1873 г. близо край град София увисна на бесилото един от синовете на България. Най-достойният българин – Апостола на свободата. При обиколките си из Българско (1869-1872 г.), за да създава местни революционни комитети, Васил Левски посещава и Габрово. Пет пъти той пребивава в нашия град – зимата и пролетта (май) 1869 г., втората половина (лятото) на 1870 г., м. ноември 1871 и м. март 1872 г. Четвъртото и петото му идване са документирани в неговото джобно тефтерче. Създаденият в Габрово революционен комитет под името „Перун” е част от мрежата на Вътрешната революционна организация.
Апостола на свободата – честен, родолюбив и деятелен
„В средата на измъчения ни народ, над хоризонта […] се появи една твърде бляскава и светла звезда, която с приятната си светлина изясни начумереното българско лице…” – споделя в записките си „Софийското приключение” Иван Драсов, секретар на Ловешкия революционен комитет и сподвижник на Васил Левски. Александър Бурмов, един от неговите изследователи, отбелязва, че „за изключителността на личността на Левски свидетелства […] признанието, което му отдаваха неговите съвременници. Той завладяваше всички, които влизаха в досег с него, еднакво и със силата на своя дух, и с очарованието на своята нравствена чистота”.
За своите приятели и съратници той е „въплъщение на пламенна любов към народа и на самоотвержена и безкористна деятелност”. В съприкосновението си с избраника на съдбата, с неоспоримия вожд на националната ни революция, те са „усетили” този „нечут характер”, който оставя по дирята си „подигнати въпроси, разбудени жажди”. През 1871 г. във в. „Свобода” Любен Каравелов характеризира Апостола като „честен, родолюбив и деятелен”. А известният четнически войвода Филип Тотю в свое писмо от 1 април 1871 г. пише за него: „Радвам се на Левски, че той неуморно се труди за общото благоденствие”.
Стъпка по стъпка, мисъл след мисъл Васил Левски изгражда организацията за освобождение на Отечеството, за да се извиси със своята скромност и величие, с нравственото си и хуманистично съвършенство, със своята всеотдайност към народа, с безпримерната си целеустременост в националния идеал като „най-светият и народен човек”.
Левски: Всеки човек иска свободно да живее
Всъщност Левски е един обикновен българин, мъж и човек. Як, като балканджия, хубав, като синеок тракиец, одухотворен от големи и силни идеали. „Днешний век е век на Свободата и равноправността на всичките народности” – пише той до карловските търговци и благодетели Евлоги и Христо Георгиеви на 6 октомври 1871 г. „Всеки човек, продължава Левски, иска свободно да живее и да се наслаждава с природата божия, иска да бъде ЧЕЛОВЕК. Да подигнем несъборим ХРАМ НА ПРАВАТА СВОБОДА и да дадем всекиму своето”. А на Филип Тотю споделя: „Какво искам повече, като гледам Отечеството си, че ми е свободно, такова нали ми е предначертанието ни днес за него – не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко…”
„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си”. Неговото усещане за историческа вечност го кара да остане тих и спокоен, смирен пред смъртта в името на България. „Ако ний, техните братя и бащи, не скочим да пролееем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си! Не сме ли ний техни братя и бащи, на които да оставим вечен спомен, пък, тий НА НАС ЩАТ НИ ВДИГАТ ПАМЕТНИЦИ, щат ни забележи в историята, като ний й даваме нов век” – отбелязва Левски в писмо до карловци от 10 май 1871 г.
Иван Вазов отбелязва през 1895 г., че „от всичките наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот[…]”. И от година на година все по-скъпо и по-свято става всичко, свързано с Апостола. Според известния български художник Илия Бешков „явлението” Васил Левски се съхранява в паметта на поколенията като „най-ясната загадка”, която в българската ценностна система е илюстрация на „най-съвършен синтез на мисъл и воля, на живот и дело”.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Апостола на свободата Васил Левски и Габрово