Апостолът на българската свобода Васил Левски има пет документирани пребивавания в Габрово. Вижте повече за връзките на Левски с нашия град в хрониката на събитията:
1862 или 1863 г. – според статия на анонимен автор във в. „Селянин“, издаван в София през 1882 г., при завръщането си в Българско през 1862 г. на път за родното Карлово, Левски остава в Габрово „цели осем месеца“, където работи за подготовката на даскал Николовото въстание, а след неуспеха му се занимава с абаджийство. Според Захари Стоянов (в книгата „Василъ Левски (Дяконът). Черти из живота му“) не е възможно Левски да е пребивавал през 1862 г. в Габрово, тъй като през април 1862 г. Апостола се записва като член на Първата българска легия в Белград, а през юни 1862 г. участва в сраженията при Варош капия. Времето на готвеното Габровско въстание съвпада със събитията в сръбската столица. З. Стоянов допуска, че Левски е спрял за кратко време в Габрово през пролетта на 1863 г., за да търси работа, с голяма предпазливост.
1869 г., зимата – по време на първата си обиколка с проучвателна и агитационна цел сред различните селища южно и северно от Балкана Левски е за първи път и в Габрово. Преоблечен като светогорски монах, той влиза в Кръстниковия хан, пее в черква и обикаля, за да събира помощи от еснафите и търговците, среща се с чорбаджиите Манафовци. Вечерта в една от одаите на хана има разговори с младежите Гаврил и Георги Кръстникови, Еким Цанков, Замфир Петков и Тотю Иванов, за да ги посвети в тайната на своите намерения – да положи основите на комитетска мрежа в Габрово и Габровския край.
1869 г., май – при втората си организационна подготовка из Българско Левски, преоблечен като търговец, влиза в Габрово откъм горния му край (Кирчо махлеси). Той пренощува в хана на Илийца Пъпката (по-късно сградата на „Индустриална стопанска асоциация“). На другия ден Левски посещава Теофиловото кафене при Ганчо Стамболията, пие кафе и пита за Петко Аврамов, с когото се запознава в Пловдив. Към тайната дружинка е привлечен и младият Никола Иванов Рясков.
1869 г., 6 септември – писмо от Левски до съратника му Христо Иванов–Големия в Търново е свидетелство, че Апостола използва всяка възможност да приобщава и обединява българите за каузата на освобождението. Чрез Христо Иванов – Големия той призовава представители от Българско за участие в насрочено на 25 септември Учредително събрание на Българското книжовно дружество, чийто член е и Левски. Дяконът му нарежда да влезе във връзка с дейци от Търново, Лясковец, Габрово, Трявна, Сливен, които да изберат и изпратят свои пълномощници и заръчва: „който ще дойде от Трявна, нека повика и от Габрово едного, когото познава“.
1870 г., втората половина – придружен от Матей Преображенски, при третото си идване в Габрово Левски полага основите на частен революционен комитет с кодово име Перун, с което е именувано селището ни.
1871 г., 11 (или 12) ноември – Левски и двамата му помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи посещават Габрово. Това е четвъртото му идване в града. Дошли откъм Трявна, апостолите организират две събрания с местни дейци, събират пари. Това посещение е вписано в личното тефтерче на Апостола, в което срещу Габрово са отбелязани имената на Христо Петков Манафов, Досьо Драганов и Колчо Дървото. Първите двама са уважавани граждани и известни училищни настоятели, а последният е от дейците-сподвижници още от времето на Георги С. Раковски и член на тайния комитет, учреден в Габрово в началото на 60-те години на ХІХ век. Заможен и влиятелен габровец, а след Освобождението и изтъкнат общественик, Христо Манафов придружава Апостола при обиколките му из Габровско.
1871 г, 13 (или 14) ноември – от Севлиево, където пристига с помощниците си, Левски изпраща писмо до Габровския революционен комитет.
1872 г., 22 март – петото пребиваване на Васил Левски в Габрово е също документирано в джобното му тефтерче. Наред с вписаните ценни и разнообразни сведения, данни и факти, свързани с живота му, той бележи и конспиративни моменти от революционната му дейност през периода 1871-1872 г. Отбелязани са направените при престоя му разходи за маслини, хляб, ябълки – 2 гроша.
След гибелта на Апостола дейността на комитетите (в това число и на габровския) замира за известно време. Натрупаният революционен опит габровци прилагат по време на събитията от 1875 г., при организирането на Старозагорското въстание. В Габрово приготовлението на замисленото през септември общо въстание се поема от възобновения Габровски революционен комитет, създаден от времето на Васил Левски през втората половина на 1870 г. Активни членове на подновилата работата си комитетска структура са Пенчо Постомпиров, Георги Кръстников, Хр. Топузанов, Георги Бочаров, Асен Каменов, Еким Цанков, Никола Саранов и Тотю Иванов. Те доразвиват и утвърдават постигнатото няколко месеца по-късно с организирането и реализацията на Априлското въстание в Габровския край.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Прочетете повече и за гипсовия паметник на Левски в Габрово
Апостола на свободата Васил Левски и Габрово
Как историците са открили коя е рождената дата на Васил Левски?
Памет за Левски: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си“
Ако се интересувате от миналото на Габрово, потърсете книгите от историческата поредица „Габрово – живият град“ на Даниела Цонева и Момчил Цонев. Книгите може да откриете в габровските книжарници „Том 1″ и „Златев“, както и онлайн в сайта на „Български книжици“ ТУК. Досега в поредицата: „Имало едно време в Габрово“, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)“, „Снежно Габрово за деца“, „Габрово след Освобождението. Спомени от Константин Вапцов“.
Добре дошли сте в новия Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата за габровска история „Габрово – живият град„.