На 14 януари Националната Априловска гимназия празнува своя патронен празник. В три части Габрово Daily представя статията „Габрово в книжовното наследство на Васил Априлов“ на историка Даниела Цонева, публикувана във в. „100 вести“, бр. 9, 15 януари 2019 г., с. 5.
Обикновено когато се говори или пише за Васил Априлов, първата характеристика, която се формира за него, е „благодетелят на Габровското училище”. Безспорни са Априловите и на Николай Ст. Палаузов приноси за първоначалното организиране и особено за популяризиране на Габровското взаимно училище. Васил Априлов характеризира своя акт на родолюбие с „намерението […] да помогна, по силата си, да ся образуват соотечествениците ми […]. Аз ще счета себе си най-счастлив от человеците, ако като первий, дето дигнах гласат си за тяхна полза, според силата си и способат си, ста[на]ха причина на грядущите времена на благосъстоянието им”.
Но Априлов е още търговец, обществен и книжовен деец. Освен родното Габрово, в живота му се вписват още няколко града – Москва, където пристига през 1800 година (или 1799 г. след смъртта на бащата) заедно с по-големия си брат Христо; а след 1821 година той и братята му се установяват в Одеса; Брашов (Австро-Унгария), където учи гимназия, Виена, където в продължение на две години – 1807-1809 г., следва медицина, Цариград, където през зимата на 1830-1831 г. престоява след конфликт с ефорията в Одеса (гръцкото училищно настоятелство).
„От всички българи първи габровци откриха връзките с Русия“
Заедно с братята си Никифор и Христо първоначално в Москва, а след това и в Одеса създава търговска кантора, която се превръща в един от посредниците на търговията между българския и руския пазар. На Васил Априлов принадлежи констатацията, че „от всички българи първи габровци откриха връзките с Русия”. Той е член на Одеския магистрат, управителен съвет, който ръководи административните и търговски дела на еснафите и търговците. Две години (1828-1830 г.) е настоятел на Гръцкото комерческо училище в Одеса.
Определят го като „колоритна личност на Българското възраждане”, която „има по-развит усет към идейните и организационно-практическите въпроси на българското културно-просветно движение” от първата половина на ХIХ век. Неговият живот на емигрант, който обаче не забравя отечеството си, Габрово и работи за духовното израстване на своя народ, го превръща в авторитетна за българите личност. В изследванията върху делото му е отразена неговата висока култура, богата душевност, принципен идеен свят, той удивлява с широтата на интересите, задълбоченост на позицията и целенасоченост при реализацията им.
Отдалечеността от отечеството лишава Априлов от пряко участие в процесите на културно-общественото развитие на Габрово.
Но като събирач на български старини (монети, ръкописи, народни песни, обичаи) и основно с книжовните си трудове Априлов изразява своите идеи за съхраняване на националната самобитност на българската култура, за просперитет на новобългарската просвета.
С тази цел той създава и първото си съчинение – „Денница на новобългарското образование” (1841 г.) – първата българска книга, „достигнала до вниманието на голямата руска критика”. Автор е още на „Българските книжници или на кое славянско племе собствено принадлежи Кириловската азбука”(1841 г.), появили се най-напред като статия в „Одеский вестник”, след това като отделна брошура, същата година и в превод на Найден Геров на български език, на „Допълнение към Денница”-та (1842 г.), „Български грамоти” (1845 г.), в които публикува събрания документален материал за старата българска история, на „Мисли за сегашното учение” (1847 г.).
Априлов – първият българин, който въвежда у нас термина „археология“
Подчертаният му интерес към документалистиката и материалните свидетелства е в основата Априлов да бъде оценен като
основоположник на научното направление в зараждащата се българска историография. Сравнително дълъг период трудовете му са единствен източник на историческа информация за тогавашния образован свят и четиво за българския народ. Определян е от съвременните проучватели на творчеството му като първи историограф и краевед на Габрово.
Дълго са подминавани от изследователите интересите му към археологическите паметници – наред с всички заслуги, които той има в развитието на българската култура, те го нареждат сред основоположниците на археологическото дело през възрожденската епоха. Той е първият българин, въвел у нас термина „археология”.
В кореспонденцията си с представители на българската възрожденска интелигенция дава указания да издирват „археологически работи”. Още в 30-те години на ХIХ век насочва вниманието на съотечествениците си към старите градища, към епиграфските паметници, към останките от материалната култура, наричайки ги „археологически забележителности”.
Следва продължение… прочетете втора част „Васил Априлов: Габрово – „главен разсадник на българското образование“
Трета част: Васил Априлов – първият краевед на Габрово
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
21 юли 1789 г. – роден е Васил Априлов
2 октомври 1847 г. – умира благодетелят Васил Априлов
2 януари 1835 г. – открито е Габровското Априлово училище
Национална Априловска гимназия – приемникът на първото новобългарско светско училище от 1835 г.
Ако се интересувате от миналото на Габрово, следете рубриката на Габрово Daily „История“ тук. Още за историческите личности, места и събития от Габрово едно време може да разберете от Онлайн музей на Габрово gabrovomuseum.bg, както и във Фейсбук страницата „Габрово – живият град“.
ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ ЗА ГАБРОВО
Посетете специалната страница за книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ в Онлайн музей на Габрово
Купете си книгата „Кварталите на Габрово. Част 1“ онлайн от следните книжарници: